Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Войниците се нахраниха, нестроевите заминаха! Хайде, Власев, да се разходим. Разходихме се и едва се върнахме.
Дойде време за смяна. Пълнолуние. Никога няма да забравя ужаса, който се изписа по лицата на войниците. Ямите буквално една до друга. Една пред друга. Една зад друга. Пречат на минаването. Трябва да се движим в колона по един. Колона по един, но в пълно безредие, защото обстреляната площ е с голяма дълбочина. На много места ямите са се закачили и образуват страхотни многоъгълници. А целите дупки като с бръснач отрязани. Просто кладенци. Извънредно широки, а дълбоки!
Войниците искат разрешение. И се нахвърлят. По петнадесет-осемнадесет души се събират прави в една само дупка и главите им не се подават. Просто вземи някои захлупак, захлупи, никой не ще и предположи, че е възможно петнадесет-осемнадесет живи войници да са погребани само в една дупка! А когато няколко закъснителя не закъсняваха да образуват някой страшен многоъгълник, цял взвод можеше да се изтръшка в него!
Понеже сме свободни, понеже войниците се интересуват, понеже нощта е наша, пръскаме се, всеки иска да види и да си отнесе тая ужасна гледка. Ами ако бяха стреляли само петдесет-шестдесет крачки по-близо? Не, на ужасните, тежки, закъснителни снаряди бетоните ни нямаше да закъснеят да се предадат. Дори да предположим, че отгоре биха се съпротивлявали, отстрани биха били подривани и вдигани във въздуха!
Сега да бързаме. По-скоро, по-далеч от тия страшни места. Да бързаме? Защо? Нали всичко е вече разрушено, унищожено? Тук можеш и кревати да пренесеш, няма вече кой да те смущава!
Войниците се събират. Сега можем да се връщаме.
И дълго по пътя всички мълчат, както се мълчи само пред гробове. Но докато други мълчат пред чужди, ние мълчахме пред собствените си гробове!
Такъв бе ужасът при нас. А той се ядваше. Бе цвете. Имахме много дни, в които снарядите бяха разнообразие. Но какво да кажа за „вляво“ и „вдясно“, гдето към страшната артилерия, която и ние „имахме“, се присъединяваха и оглушително-разрушителните минохвъргачки, които ние в полето „нямахме“? Вляво и вдясно, гдето по-често, отколкото при нас, облакът се сгъстяваше?
Като задими 1050, като задими вляво и още по вляво, като пламне Завоят на Черна, нищо вече не се вижда, само се чува. Чуват се глухото бучене на барабанния огън, тънтежът на земята, която не може да издържа, и биенето на неразбиваемите сърца. За това се искат не само нерви и кураж. Иска се и високо съзнание, че си достоен за тоя ужас!
Като задими 1248, като задими вдясно и още по вдясно, като пламнат Височините, нищо вече не се вижда, само се чува. Чуват се глухото бучене на барабанния огън, тънтежът на земята, която не може да издържа, и биенето на неразбиваемите сърца. За това се искат не само нерви и кураж. Иска се и високо съзнание, че си достоен за тоя ужас.
Благодаря ти, Боже, че си ме създал с нерви и кураж. Може би от тях да се роди и съзнанието, че съм бил достоен за далечен наблюдател и близък свидетел и на тоя ужас!
Войници
Подофицери. Такива бяха нашите войници и подофицери.
Извън споменатите на Северния фронт, извън споменатите на Южния, списъкът на ротата трябва да се удължи с още мнозина от най-първите.
Но да ги впиша значи без избор, направо от списъците да ги препиша. А тези, които минаха през ротата, са 664 души! Где са списъците?
Ето, отново без списък, славният ми ординарец на Южния фронт Седефчо. Седефчо Антонов от Извор, Брезнишко. С парализирана ръка, а на фронта. И не само на фронта. Когато имаше бой, Седефчо вземаше пушка и заставаше на фронта на България.
След войната се обадих на повечето от подофицерите и войниците си. Получих множество отговори. А колко от бойните ми другари дойдоха да ме видят вкъщи! Отвсякъде радости. Само една тъжна вест от брата на Седефчо. „Разправяйте на приятели и познати, че моят брат Седефчо умря млад и зелен.“
Имена. Имена. Но не само имена. Ето и малко дела, като примера на Седефчо.
В едно от най-славните сражения, в които нашата рота се отличи в Румъния, загина и Иван Андонов. Храбрият трябва да бъде навсякъде храбър. Ротата имаше нужда от око. Вляво се намираше съвсем малка височинка, която пречеше да се вижда. Оттам именно можеше да се яви страшна изненада. А вляво наши части няма.
Кой желае? Излиза един храбрец и при първите няколко крачки пристрелялите се и стрелящи удивително точно и съсредоточено руски картечници го нанизаха на куршумите си.