Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Но какво е това закъснител? Тъкмо мислиш, че гранатата е нещо ялова, а тя, задълбала до центъра на земята, експлодира тъй гръмогласно и тъй рушително-разрушително, с такава детонация и те вкарва в такава стагнация, че експлоатира и теб, и спокойствието ти. А може да експроприира11 и кокалите ти!
Тоя ден бе най-грозният от артилерийско гледище. Огромен брой тежки, грозноразрушителни, между които много 32-сантиметрови оръдия се струпаха и стреляха предимно със закъснител по ротата, края на съседната рота. И изстреляха над 5000 снаряда! Какво стреляха, кого мереха?
Предишния ден бе завършена една бетонна наблюдателница, намираща се в самия първи окоп. Макар и прикрита с клони, през нощта силният вятър бе я разкрил. И още с пукване на зората…
Артилерийските си привети ни пращаха обикновено от селата Новак, Чакръкчи12 — брей че мераклии тия артилеристи — Долно Оризари и от огромната си артилерия, настанена в най-здрави бетони в самата Битоля.
Мръдне ли някой, още неусетил, и Чакръкчи се обажда. Просто удивително бърза, поразително точна стрелба. Но ако бе точна по хора, бе съвсем неточна по позицията. Благодарение на коравия шоп, на коравите му мишци и на коравите му кирки имахме толкова много корави окопи и ходове, нивата ни бе тъй разорана, а полето — тъй плоско, че не ни знаеха съвсем точно къде сме. Един ден стрелят по-напред, друг — по-назад. В това търсене напред-назад разрушаваха окопи, ходове, землянки, полуразрушаваха полубетони. Но ще разрушат именно там, гдето в тоя час няма никой. Общо взето, имахме голям късмет. А когато биеха право в нас, полските, гаубичните, далекобойните не закъсняваха да отстъпят пред непристъпните бетони. И ропланете не им помагаха. Битолското поле бе разкопано на длъж и на шир и образуваше истински лабиринт. Къде да стрелят? Наше остана изкуството да правим, да показваме, но и да заблуждаваме.
И тъй, ясно виждайки ясновиждащата се бетонна наблюдателница, белнала се метър и половина на грейналото слънце, стрелят и я разрушават.
Ако бе човек, щеше да бъде погребан. Ако бе кон, щеше да бъде заровен. А глупостта по постройката на тая нужна само за прицел на французите наблюдателница не е заровена и досега, щом още мога да си я спомня — не глупостта, разбира се, а наблюдателницата! Как мога да си спомням чуждите глупости, когато съм забравил своите собствени!
Тая победа ги насърчи. И макар че никакви други бетони не се виждаха, решиха да ги открият. Кой знае какви гъсти маси бяха скрили българите зад тая бетонна наблюдателница! По съвпадение именно тогава имахме сведения, че противникът ще атакува, че ще предприеме голямо настъпление, и го чакахме.
Огънят, който закипя, бе безумно оглушителен. Цял ден. Какво е цял ден, толкова пъти го имахме! Но какво бяха полските, гаубичните, дори тежките! Цял ден барабанен огън с тия тежки, със закъснител, от които бетоните ни се люлееха и земята се тресеше. Тежки със закъснител! Пред тях полските изглеждаха като детски плюскала — пляс, пляс! А ония — Грооо-бааам! И ти държи ехо, и ти задържа дъха, та не можеш да дишаш, само издишаш. Държи ти влага и ако очите ти не овлажняват, защото си мъж и на позиция, някой тиловак да ни е на гости, може без време и на бърза ръка да се овлажни нанякъде…
Но всички снаряди ни прехвърляха. Сигурно петдесет, шестдесет крачки. Тия може би сто, дори повече и повече. Други пък много по-близко от първите. Но защо тая неточност?
Ако и те, и ние бяхме свършили една и съща школа — в Сен Тюрен например, — щяхме да правим едни и същи изчисления. Но понеже те бяха свършили в Сен Сир, а ние просто гледахме Сен Монастир13, бяхме си направили галериите съвсем наблизо, за да можем, както се изразяват поетите, да чувствуваме най-отблизо пулса на големия град!
Когато огънят спря напълно и излязохме, не се излъгахме. Нито едно закритие, нито един бетон не е пострадал. Нито една дупка не се вижда. Нито един убит, нито един ранен. С тия изразходвани пари можеше да се купи цяла флотилия. Ние си купихме безпокойството, за да ви запазим спокойствието.
Вечерта кухните ни пристигнаха с голямо закъснение. Очаквайки ги напразно, наредих, щом се появят, веднага всички нестроеви да се явят.
Ето че се явяват. Защо се забавихте? Какво се е случило? — Алталерия!… Обясняват и същевременно изплашено съобщават през какъв страшен път са минали. — На войниците… — Слушаме…
11
Експроприация — принудително изземване на частно имущество от държавата
12
Чекръчкия — народен лечител, специалист по наместване на счупено и навехнато
13
Монастир — гръцкото наименование на Битоля