Домът на Хадес

— Но… — Хейзъл го стисна за раменете и го погледна удивено. — Какво е станало с теб?

— С мен ли? — внезапно той изпъна рамене. — Ами аз…

Погледна надолу и разбра какво има предвид Хейзъл. Триптолем не се беше смалил. Франк бе станал по-висок. Коремът му се бе прибрал, а раменете — разширили.

Разбира се, той бе пораствал и преди — една сутрин се събуди с два сантиметра по-висок, отколкото на предната вечер. Но това бе безумно. Сякаш нещо от дракона и лъва бе останало в него след връщането му в човешки вид.

— Не знам… може би трябва да го оправя.

— Че защо? — извика весело Хейзъл. — Изглеждаш страхотно!

— Аз… така ли?

— И преди беше сладък, но сега си по-зрял, по-висок, направо красив…

— Благословия от Марс — въздъхна Триптолем. — Поздравления и така нататък. А сега, ако сте свършили…

— Не сме свършили — погледна го заплашително Франк. — Излекувай Нико.

Богът на Селското стопанство завъртя очи, след което посочи царевичното растение. Чу се трясък и Нико ди Анджело се появи в облак царевица.

— Аз… — огледа се той паникьосан — сънувах пуканки.

След което се намръщи.

— Франк, защо си пораснал?

— Всичко е наред — отвърна Франк. — Триптолем тъкмо се канеше да ни каже как да оцелеем в Дома на Хадес. Нали така, Трип?

Богът на Селското стопанство погледна към тавана, все едно искаше да попита: „Деметра, защо аз?“.

— Е, добре тогава — каза накрая. — Когато пристигнете в Епир, ще ви предложат да отпиете от чаша.

— Кой ще ни предложи? — попита Нико.

— Няма значение — сряза го Трип, — но знай, че тя е пълна със смъртоносна отрова.

— Значи не трябва да пием?

— О, напротив — отвърна Трип, — трябва, иначе няма да оцелеете в храма. Отровата ще ви свърже със света на мъртвите и така ще слезете до по-долните нива. Ще успеете да оцелеете само с помощта на ечемика.

— На ечемика? — зяпна Франк.

— О, да. Вземете си от съседната стая. Направете си малки кексчета от него. Изяжте ги преди да пристъпите в Дома на Хадес. Ечемикът ще абсорбира най-лошото от отровата. Така тя ще ви подейства, но няма да ви убие.

— Това ли е всичко? — попита Нико. — Нима Хеката ни изпрати на другия край на Италия, за да ни кажеш, че трябва да ядем ечемичени кексчета?

— На добър час! — Триптолем притича през стаята и скочи в колесницата си. — О, и Франк Занг, да знаеш, че ти прощавам. Голям си куражлия. Ако някога промениш мнението си, предложението ми още важи. От теб ще излезе страхотен фермер!

— Благодаря — промърмори Франк.

Богът дръпна някакъв лост в колесницата си. Змийските колелета се завъртяха, крилете се размахаха. Гаражните врати в стаята се отвориха.

— Какво удоволствие е отново да си подвижен! — извика Трип. — Много земи чакат да бъдат просветени. Ще ги науча на сеитба и жътва!