Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Премервала всички „за“ и „против“. Накрая подхвърлила:
– Ще открия сметка, госпожо Дьо Карвил. Заради Емили. Защото, ако не го направя, един ден може да се упреквам. По-скоро тя би могла да ме упрекне. Слагайте там богатството, щом такава е волята ви...
– Благодаря.
– ... но ние няма да се докоснем до тези пари.
Никол Витрал почти изревала последните думи.
– Емили ще бъде възпитавана и отглеждана като брат си Марк. Ще се справим. Когато навърши осемнадесет години и стане пълнолетна, ще постъпи с парите както пожелае. Те ще са за нея, ако тя ги поиска, не за нас. Е, разбирате ли?!
Матилд дьо Карвил се усмихнала леко с крайчеца на устните си.
– Жестока сте, Никол, но все пак ви благодаря.
После, след минутно колебание, попитала:
– Може ли да ви помоля за още една услуга?
Никол Витрал въздъхнала и казала припряно:
– Не зная. Побързайте. Затварям.
Матилд дьо Карвил извадила кутия за бижута в кралскосиньо от джоба на мантото си. Отворила я, приближила се и я поставила върху плота на фургона. Никол Витрал не можела да откъсне погледа си от синия сапфир на пръстена, който проблясвал в кутията.
– Това е стара традиция – казала спокойно Матилд. – На осем-
надесетия си рожден ден младите момичета в семейството получават пръстен, украсен с камък с цвета на очите им. Така е вече поколения наред. Вече тридесет години нося пръстена, който ми даде майка ми. Уви, няма да имам възможността да дам такъв пръстен на Лиз-Роз.
Никол Витрал най-сетне вдигнала очи и казала:
– Сигурно съм глупава, но не разбирам...
– Оставям ви пръстена. Пазете го. Може би след три или след десет години близостта ви с Емили ще ви подскаже и вие ще отгатнете... Ще разберете дали тя наистина е вашата внучка, или не. Ако това се случи, чувството ще се настани трайно в мислите ви. Ако един ден дълбоко в душата си се убедите, че момичето, което отглеждате, не е от вашата кръв... мисля, че ще запазите тази тайна за себе си...
Тя леко се задъхала от вълнение, но бързо продължила:
– И несъмнено така ще е по-добре, поне за малката. Но ако това се случи, ако имате доказателства, ако в течение на годините се убедите, че тя не е ваша внучка, дайте ѝ този пръстен на осемнадесетия ѝ рожден ден. Никой друг освен нас двете, дори и самата тя, няма да знае какво означава той... Но така и заради мен, и заради вас ще се възцари справедливостта...
Никол Витрал щяла да откаже, да отблъсне пръстена, да каже на госпожа Дьо Карвил, че искането ѝ е абсурдно и зловредно, но Матилд не ѝ оставила време да го направи. Обърнала се и си тръгнала, без дори да дочака отговора ѝ. Дългото ѝ тъмно манто потънало в падащата нощ.
Кутията в кралскосиньо останала там – на покрития с формика плот.
36 Крал Луи IX (1214–1270), крал на Франция от династията на Капетингите, канонизиран 27 години след смъртта си – бел. прев.
16
2 октомври 1998 г., 11 часът и 08 минути
Малвина затвори след себе си прозореца с ръка, завита в парцал. После натъпка парцала в джоба на сакото си. Бе изтрила всичко. Кой щеше да забележи, че в кухнята на Гран-Дюк липсва един парцал.
Горда и доволна от себе си, тя бавно се промъкна през градинката, за да не я забележат от улицата. Скри се зад къщата и изчака да минат две коли. Щом видя, че пътят бе чист, прескочи малката каменна ограда, която не бе висока повече от метър. Излезе на улицата. Никой не я бе видял, а и никой не би допуснал, че се бе вмъкнала у Гран-Дюк. Каквото и да мислеха всички, тя не бе глупава! Обърна се. Притесняваше я една малка подробност. Ако някой минувач се вгледаше добре, от тротоара можеше да забележи, че долу вдясно прозорецът бе счупен. Тя го бе счупила, а после бе прекарала ръката си през дупката, за да го отвори и да влезе. Но Малвина вдигна рамене. Това не бе толкова важно.
Тръгна полека по улица „Бют-о-кай“. Не трябваше да остава пред къщата, защото онзи Витрал щеше да дойде всеки момент. Хрумнало ѝ бе да го причака и да попритисне този мръсник. Повървя още малко, извади от джоба си ключа за колата и я отвори отдалеч. После напъха четиридесеткилограмовото си тяло в малката кола. Това, че колата бе малка, ѝ даваше възможност да паркира почти навсякъде в Париж, включително и тук, на петдесет-шестдесет метра от къщата на Гран-Дюк. Колата не бе от незабележимите, но пък малкият Витрал нямаше как да знае каква кола кара.
Малвина се скри доколкото бе възможно ниско долу, до педалите, между волана и предната седалка на минироувъра. Въпреки че скривалището ѝ бе тясно, всеки минувач щеше да помисли, че колата е празна. А Малвина пък можеше да наблюдава цялата улица, без да се налага да сменя мястото си както през предното стъкло, така и през огледалото за обратно виждане. Скривалището ѝ бе идеално! Ако Витрал дойдеше откъм станция „Корвисар“, щеше да се изкачи дотук по улицата, без да минава покрай минироувъра, а тя щеше да го забележи отдалеч. Прекрасно. Момичето лекичко се протегна и взе маузера, после го постави под другата предна седалка така, че да може да го вземе всеки миг.