Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Това го добави Кастро — прекъсна го Данглар.
— Портиерката знае ли защо докторът е излязъл снощи?
— Повикали го при дете с температура. Вече бил пенсиониран, но някои от старите му пациенти често му искали съвет. Тя предполага, че е решил да се прибере пеш. Обичал да ходи пеш заради здравето си, разбира се.
— Не се разбира — каза Адамсберг.
— Нещо друго? — попита Данглар.
— Нищо друго — отвърна Маржелон и прибра записките си.
— Безобиден квартален лекар — заключи Лувие, — белоснежен като предишната жертва. Май сценарият е един и същ.
— Има все пак една голяма разлика — каза Адамсберг. — Една огромна разлика.
Тримата мъже мълчаливо го загледаха. Адамсберг драскаше с една изгоряла клечка кибрит по края на хартиената покривка.
— Не я ли виждате? — попита той, очевидно без всякакво намерение да ги дразни.
— Явно не бие на очи — каза Маржелон. — Каква огромна разлика?
— Този път убитият е мъж — обясни Адамсберг.
Патологът представи пълния си доклад в края на следобеда. Смъртта бе настъпила към един и половина. И доктор Понтийо като Мадлен Шатлен бе зашеметен, преди да бъде заклан. Убиецът бе направил поне шест разреза в гърлото и бе достигнал гръбначните прешлени. Адамсберг направи гримаса. През деня не бяха установили нищо повече от онова, с което разполагаше сутринта. Сега знаеше доста неща за стария лекар, но само най-обикновени. Апартаментът, кабинетът, личните му документи разкриваха живот без тайни врати. Докторът имал намерение да даде под наем жилището си, за да се завърне в Ендр, където бил купил малка къща също по най-обикновен начин. Оставяше на сестра си малко пари, колкото да не е без хич.
Данглар се върна към пет часа. Беше преобърнал околностите на престъплението с трима от колегите си. Адамсберг видя, че има доволен вид, но и изпитва желание да си налее една чаша.
— Това намерихме в канавката — каза Данглар и показа пластмасово пликче. — Не беше далеч от тялото, само на около двайсет метра. Убиецът дори не си е дал труд да го прибере. Действа така, сякаш е недосегаем, сякаш е сигурен в своята безнаказаност. За пръв път виждам такова нещо.
Адамсберг отвори плика. Вътре имаше две кухненски ръкавици от розов каучук, слепени от кръв. Беше доста противно.
— Убиецът не си усложнява живота — каза Данглар. — Коли жертвата си с кухненски ръкавици и се отървава от тях, като ги хвърля в канавката малко по-нататък, все едно са някаква хартийка. Но няма да има отпечатъци. Това им е хубавото на каучуковите ръкавици — можеш да ги свалиш, без да ги пипаш, тъй като се плъзгат. Освен това ги продават навсякъде. Какво друго можем да кажем по този повод, освен че убиецът е страхотно уверен в себе си? Колко още ще убие така под носа ни?
— Днес е петък. Почти сигурно е, че в края на седмицата няма да има убийства. Имам чувството, че човекът с кръговете не работи в събота и неделя. Доста стройна организация има. Ако убиецът не е той, а човек, който използва кръговете, ще трябва да го изчака. Между другото Рейер има ли алиби? Какво е правил през тази нощ? Само питам.
— Каквото винаги. Спял. Няма свидетел. В къщата всички са спели. Няма портиерка, която евентуално да види кой влиза и излиза. Портиерките са на свършване, за нас това е направо драматично.
— Матилд Форестие ми се обади преди малко. Научила е за убийството по радиото и изглеждаше разстроена.
— Кой знае — каза Данглар.
В продължение на няколко дни нищо не се случи. Адамсберг отново прие в леглото си съседката от долния етаж, Данглар възобнови уморените си юнски следобеди. Единствено пресата се вълнуваше. Поне дузина журналисти се сменяха на тротоара пред управлението.
В сряда Данглар пръв изгуби търпение.
— На главите ни се е качил — изръмжа той. — Нищо не можем да направим, да намерим и докажем. Стоим тук, дремем и го чакаме да измисли нещо. Нищо друго не се сещаме да направим, освен да чакаме нов кръг. Непоносимо е. За мен е непоносимо — уточни той, след като хвърли поглед на Адамсберг.
— Утре — каза Адамсберг.