Последната кралица на Индия

— Арджун беше един от най-опитните войници в армията на негово височество — поясни Моти. — Точно затова раджата го изпрати да пази рани.

Останалите от нашия отряд вече се бяха събрали на полето и сечаха въздуха с мечовете си. По-нататък забелязах и не много висока платформа — Моти ми обясни, че за целта на днешната тренировка ще бъдат избрани две дургаваси, които ще се дуелират на платформата, докато едната от тях не направи контакт с тялото на другата пет пъти. Изгубилата ще бъде заменена от друга, а победителката ще се бие дотогава, докато загуби.

— Рани настоява по време на подобни тренировки да използваме дървени мечове — допълни Моти. — Така че няма почти никакъв шанс Кахи… който и да било да ти причини нещо лошо там.

Двете се насочихме към сцената.

— Добри новини! — отсече Кахини, когато ни видя, но по начин, който веднага ми подсказа, че за мен новините няма да бъдат никак добри. — Сундари джи би желала на сцената да се качиш първо ти.

Погледнах към Сундари за потвърждение и вместо отговор тя ми подаде дървен меч. Веднага ми стана ясно каква ѝ беше целта — организираше нещата така, че да изгубя бързо и да не ми се налага да срещам Кахини в пряк двубой на сцената.

— Късмет! — прошепна ми Кахини, когато се запътих към мястото за двубоя.

— Хира — изрече силно и властно Сундари, — моля те, качи се при Сита на платформата!

Когато се качих, зърнах пред себе си целия майдан. Групата на войниците, които гледаха, се беше увеличила, а рани се намираше под обичайната си палатка и разговаряше с мъжа, когото Моти беше нарекла Арджун. Когато Хира също се качи по стълбите, рани Лакшми и Арджун се обърнаха едновременно, за да ни гледат.

Нямах никаква представа какъв е маниерът на Хира при бой с меч, но тук е мястото да ви кажа една тайна във връзка с въртенето на меч. Каквото и да си мислите, че знаете за него, най-вероятно грешите. За боя с меч съществуват всевъзможни глупави митове, повечето от които са научени от четене на книги или гледане на театрални пиеси. Например богинята Чандика напада Караласур с обикновен меч — замахва веднъж и демонът е покосен. Или в „Крал Лир“ Едгар се бие с Осуалд с дървена тояга, а публиката остава с впечатлението, че именно той убива Осуалд, който обаче се бие с рапира. Но в действителност боят с меч изисква да бъдеш в постоянно движение, да нападаш и да използваш тежестта си като опорна точка.

В рамките на един час аз бях победила седем от дургавасите, в това число Раджаси и Джалкари. След това на сцената се качи Мандар. Тя беше най-едрата жена в Дурга дал.

— Доста голяма тълпа се е събрала да ни гледа, а? — подметна Мандар.

Опитваше се да ме разсее, обаче аз не се обърнах да погледна.

Внезапно тя нападна. Блокирах удара. Беше невъзможно да ѝ се опра с тежестта си, защото тя беше наистина тежичка и скроена като кладенец, което ще рече кръгла от всички страни и абсолютно непоклатима. Но аз пък бях по-лека и по-бърза, което също не беше без значение. Накрая успях да изтощя и Мандар.