Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Гопал се изсмя с глас и възкликна:
— Изключително остроумно, ваше височество! Мъничък бунт, ха!
— Носят се слухове за бунт, така ли? — прекъсна смеха му Сундари. Тя не знаеше английски и не беше разбрала писмото, но беше чула достатъчно, за да се досети. — Сипаите са бесни заради патроните, нали?
— Точно така. И само от британците зависи да поправят стореното от тях. Сипаите не са мои войници — отговори рани.
— Но те са разположени в Джанси! — изтъкна Сундари. — Ако се вдигнат на истински бунт, вината ще падне върху вас! И не само защото те са тук, но и защото са индийци!
Думите на нашия командир прозвучаха логично дори и за мен.
— И не забравяйте, че наскоро загинаха седмина англичани, когато индийци посипаха с отрова част от месото от закланите крави! Внимавайте, ваше височество! Не е добре да загиват още хора!
Рани кимна и изрече:
— Гопал, още две изречения.
Всички зачакахме да чуем следващите ѝ думи.
— Но ако искрено желаете да избегнете бунта — започна да диктува тя, — то тогава се вслушайте в сипаите, мъжете, които вие смятате за ваши събратя по оръжие! Техните традиции са по-стари от вашите с хиляди години и заслужават вашето уважение!
Тази вечер в дургавас Джалкари се обърна към мен и прошепна:
— Рани ще започне да те цени много високо заради знанията ти по английски, но останалите жени ще започнат да ти завиждат! Но ти никога не забравяй, че това е работа, а не семейство! Така ми каза баща ми, преди да потегля от селото ни, и се уверих, че е напълно прав!
— Той ли те обучи?
— Да. Преди да почине — отговори тя, но повече нищо не добави. А после, когато си мислех, че е отдавна заспала, тя рече: — Съпругът ми казва същото.
Буквално седнах в леглото си.
— Твоят съпруг?! Ти си омъжена?
— Да. За един от сипаите, които са принудени да носят кожа и да вкусват животинска мас.
— Но тогава как са те приели в Дурга дал? — прошепнах слисана. — Баща ми казва, че…
— Няма никакъв закон да не се омъжваш, докато служиш при рани, стига да нямаш деца. Но моят съпруг е бил ранен преди много години и оттогава не може да има деца. Никое друго семейство не би го приело за зет. И тъй като аз съм по-добре от нищо, той избра да се ожени за мен.
Не успях да схвана тя шегува ли се, или не.
Преди да заспя, размишлявах доста дълго за съпруга на Джалкари. Колкото и да се стараех, не можех да се отърва от мисълта, че дори една жена далит — уж напълно нежелана от гледна точка на нормите на нашето общество — вече си имаше съпруг, а аз щях да си остана женена за рани Лакшми.
Осма глава
В дургавас имаше само едно огледало. Затова изчаках останалите да тръгнат към майдана, след което се втурнах към него, за да видя как изглеждам. И не успях да откъсна очи от оръжията на колана ми. Въпреки че Сундари ми ги беше връчила лично, пак не бях сигурна дали са мои или чужди. Ето в такива размисли бях потънала, когато зад себе си чух познат глас.
— Аха, ето я и нашата малка ганваар! — на вратата се бяха появили Кахини и грозната ѝ приятелка Раджаси и всяко мускулче по тялото ми се стегна. Ако не знаете, ганваар е обидна дума за човек, идващ от село. Нещо като „селяндур“. Възприема се много по-зле дори от „глупав“ или „наивен“. — Погледни я само, Раджаси! Вторачила се е като бухал в красивите си оръжия!
Оттогава насам научих, че в западната култура бухалът се счита за символ на мъдростта. Но ако лично сте виждали бухал, сигурно разбирате защо е толкова трудно да повярваш на подобна легенда. Бухалът има огромни очи и най-шокираното изражение от всички други птици, като че ли е постоянно изненадан от всичко, което вижда. Дълбоко се съмнявам тогава да изглеждах точно като бухал, но това беше поредният опит на Кахини да ме обиди.
— Цяла сутрин ли смяташ да стоиш там, или ще благоволиш да ни последваш при рани? — подвикна Кахини.
Побързах да мина покрай тях колкото ми беше възможно по-бързо, но когато стигнах до прага, Раджаси ми подложи крак и аз се спънах. Щях да успея да запазя равновесие, ако не носех торбата на Сундари. Но стана така, че се появих на двора, като почти се проснах по лице и междувременно скъсах панталоните, които татко ми беше купил, преди да напусна Барва Сагар.
Очите ми се напълниха със сълзи и в гърдите ми се надигна такава дива ярост, каквато нямах представа, че мога да изпитам някога. Моти, която стоеше наблизо, ми подаде ръка. Поех я, изправих се и изтрих прахта от ангарката си. А после Моти се обърна към Раджаси и каза: