Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— И ти едва ли ще се преродиш — изтъкна Каня. — Няма начин добър човек като теб да се озове повторно в този ад.
— Ако извадя късмет, ще се преродя в Де Мойн и ще взривя бомба в генехакерските им лаборатории.
— Де тоя късмет.
Джайде вдигна поглед, стреснат от тона ѝ.
— Какво те яде, Каня? Защо си толкова тъжна? И двамата ще се преродим на някое хубаво място, сигурен съм. И двамата. Спомни си колко чест спечелихме снощи, само за една нощ. Честно, когато подпалихме товара, помислих, че онези митнически хеея ще се насерат.
Каня се усмихна горчиво.
— Сигурно за пръв път виждаха белоризец, когото да не могат да подкупят — каза и с един замах утрепа опита му да разведри обстановката. Нищо чудно, че никой в министерството не я харесваше.
— Да. Вярно е. Вече всички вземат подкупи. Не е като преди. Хората са забравили най-лошите години. Вече не ги е страх, колкото ги беше страх тогава.
— А сега, с търговското, ти се набута право в гърлото на кобрата — каза Каня. — След Дванайсетодекемврийския преврат генерал Прача и министър Аккарат се дебнат един друг и само чакат нов повод да се хванат за гушите. Кръвната им вражда така и не приключи, а сега ти успя да вбесиш Аккарат допълнително. Това само влошава ситуацията, прави я още по-нестабилна.
— Е, аз винаги съм бил с гореща кръв. Чая също се оплаква от това и казва, че е опасно за здравето. Точно затова те държа близо до мен. Но за Аккарат не бих се притеснявал, честно. Ще вилнее известно време, после ще кротне. Може и да не му харесва, но генерал Прача има твърде много съюзници в армията и един нов опит за преврат ще е предварително обречен на провал. Сега, когато министър-председателят Сурауонг е мъртъв, Аккарат съвсем го е закъсал. Изолиран е. Без мегодонта и танкове, които да осигуряват тила на заплахите му, той е хартиен тигър. Дано поне си вземе поука.
— Той е опасен.
Джайде я погледна сериозно.
— Същото важи и за кобрите. И за мегодонтите. И за сибискозата. Заобиколени сме от опасности. Аккарат… — Джайде вдигна рамене. — Стореното — сторено. Не можеш да го промениш. Така че защо си го слагаш на сърцето? Май пен рай. Да не ти пука.
— И все пак по-добре внимавай.
— Мислиш си за онзи човек на котвените площадки? Онзи, дето го видя Сомчай? Той ли те е уплашил толкова?
Каня сви рамене.
— Не.
— Странно. Защото мен ме уплаши. — Наблюдаваше я и се чудеше колко може да ѝ разкрие от онова, което знаеше за света. — Имам много лошо предчувствие за него.
— Наистина? — Каня го погледна невярващо. — Страх те е? От някакъв глупак?
Джайде поклати глава.
— Не толкова, че да се скрия зад полата на Чая, но все пак… Виждал съм го и преди.
— Не си споменавал за това.
— Отначало не бях сигурен. Вече съм. Мисля, че работи за търговското министерство. — Джайде направи кратка пауза, за да провери реакцията ѝ. — Мисля, че отново са пуснали копои по петите ми. Че може би готвят нов опит за покушение. Ти какво мислиш?
— Не биха дръзнали да те докоснат. Нейно величество кралицата се изказа в твоя полза.
Джайде вдигна ръка към врата си, към стария белег от пружинникова пушка.
— Дори след показното, което им спретнах на котвените площадки?
— Ще ти намеря бодигард.
Джайде се засмя, развеселен от свирепата ѝ физиономия, но също и успокоен и стоплен.
— Ти си добро момиче, а аз ще съм глупак, ако си взема бодигард. Направя ли го, всички ще знаят, че мога да бъде сплашен. Тигрите не правят така. Хайде, яж. — И сложи още пържена риба в чинията ѝ.
— Нахраних се.
— Стига любезности. Яж.
— Трябва да си вземеш бодигард. Моля те.
— Разчитам, че ти ще ми пазиш гърба. Това би следвало да е достатъчно.
Каня трепна. Джайде прикри усмивката си. „Ах, Каня — помисли си. — Всички рано или късно правим избор, с който ще трябва да живеем до края на дните си. Аз съм направил своя. Но ти си имаш своя собствена карма.“ На глас каза нежно:
— Хайде, хапни още малко, много си кльощава. Как ще си намериш гадже, ако си торба с кокали?
Каня побутна чинията настрани.
— Напоследък нямам апетит.
— Хората по света гладуват, а ти отказваш храна?