Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Трябва да се връщаме в министерството — каза тя и се обърна да погледне към лодките в канала, сякаш се чудеше коя да използват за транспорт.
Джайде плати на вестникопродавеца, обърна се и видя едно водно такси да наближава по канала.
Каня му махна и таксито се плъзна към тях, маховикът му виеше, акумулирал енергия. Вълни оплискаха брега. Поне половината от теглото на дългата лодка се падаше на огромните пружинници. Богати китайски бизнесмени от Чаожоу се бяха наблъскали под навеса на носа като патки на път за кланицата.
Каня и Джайде скочиха на борда и застанаха прави на пътечката от външната страна на парапета. Момичето, което продаваше билети, хвърли бърз поглед на белите им униформи и ги подмина. Продаде билет срещу трийсет бахти на друг мъж, който се беше качил с тях. Лодката се отдели от кея и Джайде се хвана за обезопасителното въже. Вятърът галеше лицето му, докато водното такси набираше скорост по канала към сърцето на града. Движеха се бързо, като заобикаляха на зигзаг малки педални съдове и дълги лодки с навеси. Редици мърляви къщи и дюкяни се плъзгаха край тях, поли фа син, блузи и саронги в ярки цветове висяха на простори под слънцето. Жени миеха дългите си черни коси във водите на канала. Лодката рязко намали и Каня погледна напред.
— Какво става?
Дърво беше паднало и препречваше канала почти докрай. Пред него се трупаха лодки и задръстваха тясната свободна пролука.
— Дърво бо — каза Джайде. Огледа се, за да се ориентира за мястото. — Трябва да уведомим монасите.
Никой друг не би рискувал да го премести. И въпреки недостига на дървен материал никой не би го нарязал. Това носеше лош късмет. Таксито им се клатеше на място във всеобщата блъсканица от лодки, които се опитваха да минат през пролуката покрай свещеното дърво.
Джайде изпъшка нетърпеливо, после извика високо:
— Направете път, приятели! По министерски дела сме. Направете път! — И размаха значката си.
Значката и бялата му униформа се оказаха достатъчни — големи и малки лодки се заизтегляха да им направят път. Водачът на таксито му хвърли благодарен поглед. Задвижваният им от пружинник съд се хлъзна към пролуката.
Докато таксито се провираше бавно покрай голите клони, пътниците се кланяха почтително на дървото, събираха длани и удряха чела в тях.
Джайде се поклони и протегна ръка да докосне грапавата кора. Обсипана беше с малки дупчици. Ако я обелеха, фината мрежа от тунелчета отдолу щеше да разкрие всичко за смъртта на дървото. Свещеното дърво бо. Дървото, под чиято сянка Буда бе подучил просветление. И което те не бяха успели да спасят. Нито една разновидност на смокинята не беше оцеляла, въпреки искрените им усилия. Белите бръмбари се бяха оказали непобедими. Когато учените се провалиха, тайландците се бяха обърнали с молитви към Фра Сюб Накхасатиен с последна отчаяна надежда, но дори мъченикът не успя да спаси свещената смокиня.
— Не можахме да спасим всичко — каза Каня, сякаш беше прочела мислите му.
— Не можахме да спасим нищо. — Джайде плъзна пръсти по браздите, оставени от белите бръмбари. — Фарангите носят вина за толкова много беди, а Аккарат се чуди как да им угоди.
— Не и на „АгриГен“.
Джайде се усмихна горчиво и дръпна ръката си от дървото.
— Да, не и на тях. Но на другите от тяхната пасмина угажда. Генехакери. Калорийници. Дори на „ПурКал“, когато храната привърши съвсем. Защо иначе им позволяваме да клечат на Кох Ангрит? В случай че ни потрябват. В случай че се провалим и опрем до техния ориз, жито и соя.
— Вече и ние си имаме генехакери.
— Благодарение на прозорливостта на негово величество крал Рама XII.
— И на Чаопрая Ги Бу Сен.
— Чаопрая. — Джайде се намръщи. — Не е редно толкова зъл човек да бъде възнаграждаван с толкова висока титла.
Каня вдигна рамене, но не каза нищо. Скоро дървото остана зад тях. При моста Сринакхарин двамата слязоха от таксито. Уханието откъм сергиите за храна събуди апетита на Джайде и той тръгна към една тясна пресечка и даде знак на Каня да го последва.
— Сомчай каза, че тук някъде имало количка с хубава салата. И папаята била здрава и чиста, така каза.
— Не съм гладна — каза Каня.
— Затова винаги си в такова отвратително настроение.
— Джайде… — започна Каня, но веднага млъкна.
Джайде я погледна през рамо и улови тревожното изражение, прекосило за миг лицето и.
— Какво има?
— Тревожа се за летището.
Джайде вдигна рамене.
— Недей.
Пред тях колички и маси за бързо хранене се трупаха покрай стените на къщите. Малки купички с люти чушлета в рибен сос се кипреха в средата на грубо скованите маси.