Четирите цвята на магията

В него имаше нещо странно и разтърсващо познато едновременно. Тя не успяваше да го забележи, но го усещаше. След малко я озари прозрение. Онова усещане. Същото изпитваше, когато гледаше в черното око на Кел, държеше камъка и беше прикована към стената. Тръпка. Гъдел. Шепот.

Магия.

Лайла се напрегна, надяваше се да не ѝ е проличало, докато вдига пинтата към устата си.

— Редно е да се запознаем — предложи непознатият и се извърна на стола така, че тя да види лицето му. Лайла едва не се задави с питието. Всичко си беше наред с ъгъла на челюстта му и с формата на носа, и с линията на устните. Но очите му! Едното беше сивкавозелено. Другото — черно като полунощ. — Наричам се Холанд.

Разтърси я тръпка. Беше същият като Кел, но и изключително различен. Да се взре в окото на Кел беше като да погледне през прозорец към нов свят. Странно и объркващо, но не и страховито изживяване. Ала цялата настръхна, щом надзърна в окото на Холанд. Тъмни вихри кипяха точно под гладката черна повърхност. В главата ѝ отекна едничка дума: Бягай.

Лайла си нямаше вяра да вдигне отново чашата, да не би ръцете ѝ да треперят, затова я избута настрани и спокойно бръкна за шилинг в джоба си.

— Бард — рече тя, колкото за представяне, толкова и за сбогом.

Понечи да се оттласне от тезгяха, черноокият обаче я хвана за ръката и я прикова към изтърканото дърво помежду им. При докосването до странника по ръката на Лайла пробяга тръпка и пръстите на свободната ръка трепнаха, привлечени към кинжала под плаща ѝ, но тя устоя.

— А първото ти име, мис?

Лайла се опита да се освободи, но хватката на странника беше повече от каменна. А дори нямаше вид да се напряга.

— Делайла — изръмжа му. — Лайла, ако тъй ти се нрави повече. А сега ме пусни, освен ако не щеш да си загубиш пръстите.

Холанд отново разтегна устни в подобие на усмивка.

— Къде е той, Лайла?

Сърцето ѝ прескочи.

— Кой?

Хватката на Холанд се стегна предупредително. Лайла изстена.

— Не ме лъжи. Надушвам магията му по теб.

Тя издържа погледа му.

— Най-вероятно защото я използва да ме прикове към стена, след като го обрах до шушка и го вързах за едно легло. Ако си търсиш другарчето, не питай мен къде е. Наченахме запознанството си зле и преди раздялата отношенията ни се влошиха още повече.

Хватката на Холанд се отпусна и Лайла мислено въздъхна с облекчение. Но то се смръзна миг по-късно, когато чужденецът внезапно се изправи. Хвана я грубо за рамото и я повлече към изхода.

— Какво, дяволите да те вземат, правиш? — изсумтя тя, а ботушите ѝ стържеха по изтъркания под, докато се опитваше безуспешно да го догони. — Казах ти, че не сме приятели.

— Ще видим тая работа — отвърна Холанд и продължи да я мъкне напред.

Посетителите на „Ялова вълна“ дори не вдигнаха очи от чашите си. Копелета, помисли си Лайла, докато грубо излиташе на улицата.