Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Да видим. — Епископът отгърна корицата на дебелия тефтер, който лежеше пред него. — Поръчах да ми изготвят списък, който се оказа твърде интересен.
Сониер усети, че настръхва. Отношенията му с предишния епископ се характеризираха с разбиране и добронамереност и той се бе радвал на голяма свобода. Новият епископ бе съвсем различен.
— През 1891 година сте започнали ремонт на енорийската църква. Сменили сте прозорците, построили сте ново стълбище, сложили сте нов олтар и амвон и сте поправили покрива. Разходите са били приблизително две хиляди и двеста франка. Следващата година са укрепени външните стени и е сменен подът отвътре. Следват нова изповедалня, седемстотин франка, статуи и кръстове, изработени в Тулуза от Жискар за три хиляди и двеста франка. През 1898 година сте добавили кутия за дарения на стойност четиристотин франка. През 1900 година пред олтара е поставен доста пищен барелеф на света Мария Магдалина.
Сониер слушаше мълчаливо. Очевидно епископът бе посветен в тайните на енорийските архиви. Бившият ковчежник бе подал оставка преди няколко години, заявявайки, че задълженията му противоречат на вярванията му. Явно някой го бе открил.
— Дойдох тук през 1902 година — продължи епископът. — През последните осем години се опитвам — и мога да добавя напразно — да ви накарам да се явите пред мен и да дадете отговор на тревогите ми. Но през същото време вие сте успели да построите вила „Витания“ в съседство с църквата. Това, както ми казват, е внушителна сграда, имитация на различни стилове, цялата издялана от камък, с цветни стъкла, трапезария, салон и спални за гости. За доста гости, както научавам. Там организирате забавления.
Коментарът, изглежда, целеше да предизвика отговор, но Сониер мълчеше.
— После имаме и кулата „Магдала“, вашата приумица за библиотека над долината. Уведомиха ме, че съдържа някои от най-добрите образци на дърводелството в района, в допълнение към колекциите ви от марки и картички, които са огромни, и дори някои екзотични животни, които струват хиляди. — Епископът затвори тефтера. — Доходът ви от енорията не надвишава двеста и петдесет франка годишно. Как е възможно да построите всичко това?
— Както ви казах, монсеньор, получих множество частни дарения от хора, които биха се радвали на разцвета на енорията ми.
— Вие търгувате по време на литургиите — заяви епископът. — Продавате причастието. Престъплението ви е симония.
Бяха го предупредили, че именно такова обвинение ще му бъде отправено.
— Защо ме упреквате? Когато пристигнах, енорията бе в окаяно състояние. Все пак дълг на висшестоящите е да осигурят на Рен-льо-Шато църква, достойна за вярващите, както и прилично жилище за свещеника. В продължение на четвърт век аз се трудя, преустройвам и разширявам църквата, без да поискам дори и сантим от епархията. Струва ми се, че заслужавам похвала, а не обвинения.
— И колко твърдите, че сте похарчили за всичките тези подобрения?
Той реши да отговори.
— Сто деветдесет и три хиляди франка.
— Абате, с такива пари не бихте могли да купите само мебелите, статуите и цветните стъкла — изсмя се епископът. — По мои изчисления сте изхарчили повече от седемстотин хиляди франка.
— Не съм запознат със счетоводните принципи, така че не мога да ви кажа какви са били разходите. Зная само, че жителите на Рен обожават църквата си.
— Официални лица ми съобщават, че получавате между сто и сто и петдесет пощенски записа дневно. Идват от Белгия, Италия, Рейнланд, Швейцария и цяла Франция. Всеки на стойност между пет и четирийсет франка. Посещавате банката в Куиза, където ги осребрявате. Как обяснявате това?
— Цялата кореспонденция се движи от икономката ми. Тя отваря писмата и отговаря на всички запитвания. Този въпрос следва да зададете на нея.
— Вие сте този, който ходи в банката.
— Трябва да попитате нея — продължи да упорства Сониер.
— За съжаление тя не е служител на Църквата.
Сониер вдигна рамене.
— Абате, вие търгувате по време на литургия. Напълно е очевидно, поне за мен, че пликовете, пристигащи в енорията ви, не са послания от добронамерени лица. Но има и нещо още по-смущаващо.
Сониер запази мълчание.