Възходът на номер Девет

Преди още да изговори последната дума, съм връхлетяна от силен приток на адреналин и страх. Очевидно през ума на Крейтън е минала същата мисъл, защото той обръща глава в посоката, от която дойдохме, а после ме поглежда. Досещам се какво ще ме помоли, бързо отивам до прохода и се ослушвам за някакво движение. Ако това е древна лориенска пещера, тя би била под непрестанно наблюдение от страна на могадорианците. Или са оставили войници да ни чакат, или устройства, които да ги уведомят за пристигането ни.

Обръщам се към Осми:

— Ти да не си изгубил напълно ума си? Май по-скоро ние сме тези, които са загубили акъла си. Ние сме глупаците, които слепешком те последвахме в едно вече разкрито лориенско скривалище! Това място може да е наблъскано с капани!

Осъзнавайки какво съм казала, Марина и Елла се доближават.

— Ей! Вижте, съжалявам — казва Осем и оставя сандъка си. — Толкова пъти съм идвал тук, без нищо да ми се случи, че изобщо не помислих, че може да има риск.

— Да не губим време за извинения и критики — намесва се Марина. — Просто ни покажи как се отваря, за да стигнем до останалата част от света. Или поне да отидем на някое друго място.

Крейтън кимва, като продължава да се оглежда подозрително.

— Да. Нека да отидем там, където ще сме по-малко уязвими.

Осем издърпва медальона над главата си.

— Сега ще видите какво следва — усмихва се той. После задържа медальона си до синия триъгълник.

В началото нищо не се случва, но след един напрегнат момент линиите започват да хлътват навътре и да се отдалечават една от друга. Осем пуска медальона отново върху гърдите си. Разхвърчава се прах и ние отстъпваме назад няколко крачки. Когато всички линии се допират, като очертават идеална врата, десният ръб се отделя от повърхността на пещерата и вратата се отваря. До нас долита полъх от топъл въздух. Стоим неподвижно, хипнотизирани от синьото сияние, което идва от другата страна.

Енергията, която преминава през мен, е изумителна. Обзема ме пълно спокойствие.

— Каква е тази синя светлина? — питам накрая аз.

— Това е, което ми дава възможност да се телепортирам по света — отвръща Осем, сякаш обяснява нещо съвсем просто.

Елла се запътва към отвора.

— Чувствам се странно.

— Аз също — казва Марина.

Осем се усмихва и се гмурва през вратата. Крейтън и Елла бързо го последват. Аз съм последна. Поемаме по друго стълбище, а Осми започва разказа си:

— Преди няколко години, когато заветите ми започнаха да се развиват, се появиха ярки сънища, подобни на онези, които имам сега със Сетракус и Четири. Научих повече за Лориен и за старейшините. Научих и повече за историята ни тук на Земята: как сме помогнали на египтяните да изградят пирамидите си, как гръцките богове всъщност са били лориенци, как сме научили римляните на военна стратегия и много други. В един от онези сънища се разказваше как лориенците са се придвижвали на Земята и как точно са го правили. В съня си видях тази планина. Вече се бяхме преместили в Индия и аз я познах. След съня дойдох тук и започнах да търся. Така открих всичко това.