Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Боговете да пазят Архонта на Тал Верар — произнесоха в един глас четиримата войници.
„Максилан Страгос — осъзна слисано Локи. — Проклетият върховен военачалник на Тал Верар!“
— Бъдете милостиви, оставете тези мъже да седнат — рече Архонтът. — Вече постъпихме с тях печално несправедливо, префект-меченосецо. Затова сега ще се отнасяме с тях възможно най-любезно. Не сме каморци в края на краищата.
— Разбира се, Архонт.
Бързо настаниха Локи и Джийн да седнат. Когато войниците се увериха, че няма веднага да се катурнат, те отстъпиха и застанаха мирно зад тях. Архонтът махна раздразнително.
— Свободен сте, префект-меченосецо.
— Но… Ваше благородие…
— Махай се от очите ми. Вече сериозно се изложи, като престъпи съвсем ясните ми нареждания относно тези хора и вследствие на това те са в такова състояние, че не могат да бъдат никаква заплаха за мен.
— Но… да, Архонт.
Префект-меченосецът се поклони вдървено, а след него и тримата останали войници, а после четиримата припряно напуснаха кабинета. Вратата зад тях се затвори с щракането на сложен механизъм.
— Господа — рече Архонтът, — моля, приемете моите най-искрени извинения. Нарежданията ми са били разбрани погрешно. Трябваше да се отнесат с вас с най-голяма любезност. Вместо това сте били натикани в жежката стая, в която затварят само най-долните престъпници. Убеден съм, че моите Очи в битка са десетократно по-добри от всеки противник, ала в тази най-обикновена задача те ме опозориха, и трябва да поема своята отговорност. Трябва да ми простите това недоразумение и да ми окажете честта да се отнеса по-гостоприемно с вас.
Локи събра воля, за да се опита да отговори подобаващо, и отправи наум благодарствена молитва към Уродливия страж, когато Джийн заговори пръв.
— За нас е чест, Закрилнико. — Гласът му бе дрезгав, но способността му да мисли явно се възстановяваше по-бързо от тази на Локи. — Тази стая бе твърде малка цена за удоволствието за една толкова… толкова неочаквана аудиенция. Няма за какво да ви прощаваме.
— Вие сте необикновено любезен — рече Страгос. — Моля ви, зарежете излишните неща. Достатъчно е да ме наричате „Архонт“.
На вратата, през която бе влязъл Архонтът, тихо се почука.
— Влез — подкани той и вътре нахлу дребен плешив мъж с натруфена ливрея в синьо и сребристо. Носеше сребърен поднос с три кристални чаши и голяма бутилка с някаква течност в бледокехлибарен цвят. Локи и Джийн впиха очи в бутилката като ловци, готвещи се да хвърлят последните си копия по нападащия ги звяр.
Щом прислужникът остави подноса и посегна към шишето, Архонтът му направи знак да се отдръпне и го пое сам.
— Върви — рече той. — Аз сам мога идеално да обслужа тези клети господа.
Прислужникът се поклони и изчезна през вратата. Страгос извади вече разхлабената тапа на бутилката и напълни два от бокалите чак догоре. От бълбукането и плискането Локи чак го заболяха бузите отвътре.
— В този град е обичайно домакинът да пие пръв, когато сервира — обясни Архонтът. — За да възбуди доверие към онова, което се поднася. — Той сипа два пръста от течността в третата чаша, вдигна я към устните си и я изгълта на един дъх.
— Ааа — въздъхна той и подаде без повече протакане пълните чаши на Локи и Джийн. — Вземайте, пийте. Няма нужда от деликатности. Аз съм стар боец.
Локи и Джийн проявиха всичко друго, но не и деликатност и гаврътнаха предложените им питиета с благодарна невъздържаност. На Локи не би му пукало, ако ще да им бяха предложили и изстискан сок от червеи, но всъщност напитката беше някакъв вид крушов сайдер, съвсем леко тръпчив. Детско питие, което и врабче не можеше да напие, и прозорлив избор, като се имаше предвид състоянието им. Възкиселият студен сайдер се плъзна в измъченото гърло на Локи и той потръпна от удоволствие.
Двамата с Джийн, без да се замислят, протегнаха празните си чаши, но Страгос вече ги чакаше с бутилката в ръка и напълни отново чашите им с великодушна усмивка. Локи пресуши половината от новата си чаша на една глътка и се насили да изпие остатъка по-бавно. От стомаха по тялото му вече се разливаше нова сила и той въздъхна облекчено.
— Хиляди благодарности, Архонте — каза Локи. — Мога ли да запитам с какво сме ви обидили ние с Жером?
— Да сте ме обидили? В никакъв случай. — Страгос, все така усмихнат, остави бутилката и се настани на масичката. Протегна се към стената и дръпна една копринена връв. От тавана се спусна бледокехлибарен лъч и освети центъра й. — Това, което сте сторили, младежи, е, че привлякохте интереса ми.