Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Да, наистина водих — каза Арн. — Построй манастир, дари злато и гори, издигни църква, купи реликви от Рим за катедралата на архиепископа. Което и да е от тези неща или в краен случай всичко, е по-добро от кръстоносен поход. Ако изпратиш членове на рода на Фолкунгите и този на Ерик в Светите земи, всички ще бъдат заклани като добичета и няма да има никакъв смисъл от това, а само много скръб.
— И твърдиш, че го знаеш със сигурност? — чудеше се кралят. — Смелостта в сърцата ни няма ли да е достатъчна, вярата ни няма ли да е достатъчно силна, а мечовете ни достатъчно остри?
— Не! — отсече Арн.
Отчаяно мълчание се спусна над залата за съвещания.
Докато от залата за съвещания в източната кула се чуваше най-голяма врява, кралица Бланка и Сесилия Роса се качиха високо горе в западната кула, за да се отърват от всичките въпросителни погледи. Тъй като през амбразурите се чуваше тътенът от гласа на Биргер Бруса, на всички в Нес им стана ясно, че довечера ги чакат повече спорове и враждебност, отколкото весело настроение, въпреки че малцина разбираха за какво всъщност е цялата разправия.
На двете Сесилии пък въобще не им беше трудно да се досетят. Рядко проявяваната ярост от страна на Биргер Бруса се дължеше на факта, че Арн Магнусон му се противопоставяше. Така Арн даваше да се разбере, че ще държи на клетвата си, а Биргер Бруса настояваше той да се откаже от нея, за да може Сесилия Роса да влезе в манастира Рисеберя, да бъде ръкоположена в игуменка и след това да се отплати, както беше длъжна, за направените й услуги.
Така стояха нещата вътре в залата за съвещания, беше ясно като бял ден.
Двете се опитаха да слушат разговора, но чуваха ясно само когато Биргер Бруса вземеше думата и когато периодично изревеше нещо презрително относно любовта.
Сесилия Роса беше като парализирана, не можеше да мисли. Това, което през всички тези години й се струваше като невъзможна мечта, се беше превърнало в реалност, беше толкова истинско, колкото това, че тя живееше и дишаше. Но в замяна тази действителност се превърна в мечта. Арн се намираше там, на разстояние по-малко от полет на стрела. Беше реално, но в същото време невероятно. Мислите й се въртяха в кръг след кръг, който тя не можеше да разчупи.
Кралица Бланка разсъждаваше съвсем трезво. Тя знаеше, че беше крайно време да се вземе решение.
— Ела! — каза тя на Сесилия Роса и я хвана за ръка. — Ела да слезем по стълбите, да пийнем бяло вино и да решим какво ще правим. Няма смисъл да стоим тук и да слушаме препирните на мъжете.
— Виж! — възкликна Сесилия Роса и посочи през отвора като в полусън. — Архиепископът и свитата му идват.
В горния край на пътя от северното пристанище насам проблясваше кръстът на архиепископа със своите допълнителни сребърни лъчи, носен от ездач начело на процесията. Зад този ездач се виждаха множеството цветове по мантиите на епископите, но и на всички стражи, с които те яздеха, повечето бяха с червени мантии, което означаваше, че архиепископът беше от рода на Сверкерите.
— Дааа! — каза Сесилия Бланка. — Видях, че идват, и в миг ми хрумна как ще наредим нещата, преди мъжете да са разбрали какво е станало. Ела с мен!
Тя завлече Сесилия Бланка един етаж по-надолу, извика да донесат вино и решително бутна приятелката си в една купчина чуждестранни възглавници и пухени завивки върху едно от леглата. Те се настаниха удобно без да казват нищо, Сесилия Роса все още изглеждаше по-скоро заспала, отколкото будна.
— Сега трябва да се стегнеш, моя приятелко, и двете трябва да го направим — каза кралицата твърдо. — Трябва да помислим, да вземем решение и преди всичко да направим нещо.
— Как може ярлът да се изправя срещу волята на Дева Мария? Чисто и просто не го разбирам — отвърна тихо Сесилия Роса, сякаш изобщо не беше чула думите на скъпата си приятелка за разумни мисли и бързи решения.
— Такива са мъжете! — изсумтя кралицата. — Ако плановете на Господ и Неговите светци съвпадат с техните, всичко е наред. Ако ли идеите им за власт се отклоняват, сигурно си мислят, че Господ трябва бавно да ги следва. Такива са си. Но сега времето ни е малко, трябва да се съвземеш и двете да поразсъждаваме трезво!
— Ще се опитам — промълви Сесилия Роса, пое дълбоко въздух и затвори очи. — Наистина ще се опитам, обещавам ти. Но разбери, че не е толкова лесно. Точно в мига, в който след всички тези години за първи път бях обзета от съмнение, Дева Мария доведе Арн при мен. Какво цели с това? Не е ли странно?