Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Старицата килна глава и очите ѝ пак се изпълниха с тъга. Дориан не се нуждаеше от потвърждаващата топлина на Дамарис, за да се увери в истинността на следващите ѝ думи.
- Аз съм нейна прабаба. - Дори бурният вятър стихна за миг. - И твоя.
14
Крочанките свалиха оръжията - по заповед на така наречената ѝ прабаба. Гленис.
Манон я попита по чия линия ѝ се падаше такава, но Гленис просто ѝ махна да я последва към вътрешността на лагера.
Поне двайсетина други вещици се грижеха за няколкото огнища, разпилени сред белите палатки. Всичките спряха работата си, когато Манон мина покрай тях. За пръв път виждаше крочанки да вършат ежедневните си задачи: едни подклаждаха огъня, други носеха кофи с вода, трети бъркаха масивни котели с нещо, което миришеше на яхния от планинска коза със сушени билки.
В главата ѝ не прозвуча нито дума, докато крачеше покрай наежените крочанки. Тринайсетте също не говореха. Дориан обаче реши да се обади.
Кралят я настигна, стопляйки едната страна на тялото ѝ с близостта си, и попита приглушено:
- Знаеше ли, че имаш жива роднина сред крочанките? - Не.
Баба ѝ не я беше споменала в сетните си презрителни думи. Манон се съмняваше лагерът да е постоянен. Иначе не биха я допуснали вътре. Ала Сирен го беше открила някак.
Вероятно водена от мириса на Манон - или поне от крочанските му нотки.
Сега паякът вървеше между Астерин и Сорел. Дориан още не изглеждаше уморен от напъна да държи в частичен плен Сирен, макар че беше отпуснал ръка върху дръжката на меча си.
Манон го стрелна косо и кралят свали ръка.
- Как ще действаме? - попита я после. - Да си мълча ли, или да преговарям заедно с теб?
- Астерин е Втора в командването.
- Тогава аз какво съм?
Спокойният въпрос се плъзна като топла длан по гръбнака ѝ, сякаш я бе погалил с невидимите си ръце.
- Ти си кралят на Адарлан.
- И да участвам ли в разговора?
- Ако желаеш.
Тя долови надигащото се раздразнение у него и се подсмихна.
Дориан измърка тихо:
- Знаеш ли какво искам да направя?
Манон извърна глава и го погледна учудено. Кралят също се подсмихна.
- Приличаш ми на някого, който всеки момент ще избяга - продължи той, без да сваля усмивката от лицето си. - А това ще зададе грешен тон на дискусията.
Пробваше да я ядоса, да отвлече вниманието ѝ, за да поотпусне желязната си хватка върху самоконтрола си.
- Знаят коя си - не се отказа той. - Вече няма нужда да се доказваш. Въпросът е дали ще те приемат. - Във вените на баба ѝ явно не течеше кралска кръв. - Не ми се вярва да привлечеш тези вещици с жестокост.
Какво ли проумяваше той?
- Осмеляваш се да ми даваш съвети?
- Да го наречем насока от един монарх към друг.
Въпреки че бяха обградени от крочанки, Манон се усмихна леко.
Той я изненада още повече, заявявайки:
- Силата ми е готова още откакто се появиха. Едно грешно движение от тях, и ще ги изпратя в небитието.
Ледената свирепост в гласа му я накара да изтръпне.
- Трябва да ги привлечем за съюзници.
Целите ѝ усилия днес, тази вечер, бяха насочени именно към това.
- Тогава да се надяваме, че няма да се стигне дотам, малка вещице.
Манон отвори уста да му отвърне.
Но оглушителният вой на рог прониза настъпващата нощ.
В следващия момент мощни криле забумтяха сред звездите.
Лагерът мълниеносно се събуди и разузнавачките, били тревога, закрещяха. Тринайсетте обградиха Манон с вдигнати оръжия.
Железни зъби ги бяха открили.
Много по-скоро, отколкото Манон очакваше.
***
Дориан нямаше представа как са ги намерили разузнавачите на Железни зъби. Вероятно заради огньовете.
Двайсет и шест масивни фигури прелетяха над лагера и той свика магията си.
Жълтоноги. Две вещерски сестринства.
Старицата, която се бе представила за прабаба на Манон, раздаде заповеди и крочанките им се подчиниха, излитайки на метлите си в притъмнялото небе, въоръжени с лъкове и мечове.
Нямаше време да се чуди как ги бяха намерили, дали паякът наистина не им беше заложил капан - не и след като Манон разпореди на Тринайсетте да заемат отбранителни позиции.
Бързи като сенки, те се спуснаха към уивърните си, оголили железни зъби.
Дориан изчака крочанките да се разпръснат, преди да освободи силата си. Ледени копия полетяха към откритите гърди и криле на враговете.
Междувременно той отпусна магическата си хватка около Сирен, но не и силата, която я възпираше да ги нападне. Просто ѝ даде достатъчно свобода, че да се защитава. В другия край на лагера изригна ярка светлина.
По-късно щяха да я разпитват.