Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Новобогаташко, искат да кажеш? – Чейс се намръщи още повече – Е, съжалявам, че нашият апартамент не отговаря на твоите стандарти, ваша светлост.

Тя скочи от дивана с извинително изражение на лицето.

— Еди, не исках да…

— Забрави. – Настъпи неловко мълчание. Изведнъж електрическата кана засвистя. Чейс припряно я изключи направо от контакта.

София го погледна и се усмихна колебливо.

— Американци. Дори за най-обикновените неща си имат по една джаджа, която да им пести усилията, но така и не успяха да загреят как се борави с електрическа кана. Абсолютен смях.

Чейс също се усмихна.

— Така си е. Ама я ти се опитай да се справиш с тукашния сос „Мармит”. Същински кошмар! – И двамата се разсмяха.

— Еди?

Чейс обърна глава и видя Нина да стои на вратата на спалнята, облечена с домашен халат, със зачервени очи и изморен вид. Той нямаше представа откога стои там.

— Нина! Звънях ти около пет пъти. Реших, че си на работа! – Той се приближи към нея.

— Бях заспала. Вчера ми беше ужасен ден.

— Да. Хектор ми разказа. – Той я прегърна, после подуши косата й и рязко отдръпна глава назад. – Бляк!

— Недей – сопна му се тя с предупредителен тон. Чейс веднага схвана посланието. – Три пъти се къпах и още не мога да се отърва от проклетата миризма. – Тя погледна през рамото му към София и снижи глас. – Тя какво прави тук?

Чейс си пое дълбоко дъх, подготвяйки се за вълната от недоволство.

— Добре. Нина, нали си спомняш София Блекууд. София, Нина Уайлд?

— Здравейте отново – каза учтиво София.

Нина кимна с безразличие и се обърна към Чейс.

— Хектор нали ти каза, че отидох в Шанхай, за де върна едни файлове на АСН, които се били откраднати от потъналата платформа над Атлантида?

— Да. Каза, че според теб са били откраднати от Ричард Юен. – Нина погледна обвиняващо Софи.

— Точно така. Работата е, че точно София ми каза, че файловете са у Юен. И аз отидох в Китай, за да ги взема, както и за да я спася.

— Да я спасиш ли? От какво.

— Моят съпруг е много опасен човек – каза София, като пристъпи към нея. – Разбира се, когато се омъжих за него, нямах представа затова, но по-късно разбрах някои неща за него, които ми се иска да не бях научавала.

— И все пак добре, че е станало така – каза Чейс. – В противен случай никога нямаше да разберем, че нашата платформа е била потопена умишлено. И каквито и да са намеренията му, той е успял да ги осъществи без никой да разбере за това.

— И какви, всъщност, са намеренията му? – попита Нина.

София поклати глава.

— Все още не съм съвсем сигурна. Знам само, че доста хора са били убити, за да може той да се добере до файловете на АСН, свързани с гробницата на Херкулес – и доколкото разбирам, той се е опитал да убие и вас.

— Мисля, че ще се наложи да си поговоря с него – изръмжа Чейс, свил яростно юмруци.

София го хвана за ръката. Нина изненадано примигна.

— Еди, моля те да не действаш прибързано. Сам видя колко е голяма охраната му в Шанхай, а сега ще се обгради с още повече главорези.