![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Когато стражите замахнаха с пръчките, Мери и Луси подскочиха, макар и да не чувахме нищо друго, освен крясъците на тълпата. Между ударите имаше такава пауза, че Удуърк и Марли да усетят болката, но не и да привикнат към нея, преди новата вълна да ги връхлети с още по-голяма сила. Мъчението е изкуство. А дворцовата стража го владееше до съвършенство.
Луси покри лицето си с ръце и заплака тихо, а Мери преметна утешително ръка през раменете ù.
Готвех се да сторя същото, когато проблясък от огненочервена коса привлече погледа ми.
Какво правеше Америка? Със стража ли се бореше?
Всички части от тялото ми воюваха една с друга. Исках да изскоча пред нея и да я върна на мястото ù, а в същото време копнеех да я хвана за ръката и да я отведа надалеч оттук. Исках да я похваля за смелостта, но и да ù се примоля да спре. Точно сега не биваше да привлича внимание.
Тя прескочи парапета и се приземи с разпилени край краката си поли. Като се поизправи, осъзнах, че не цели да избяга от кошмара пред себе си, а търси начин да се добере до Марли.
Гърдите ми се изпълниха с гордост и страх.
– О, божичко! – ахна Мери.
– Седнете, милейди! – замоли ù се Луси, опряла ръце в прозореца.
Америка хукна към целта си, макар и останала без една обувка.
– Върнете се на мястото си, лейди Америка! – изкрещя един от стражите до мен.
Тя достигна най-долното стъпало на платформата и мозъкът ми пламна от прилива на пулсираща кръв.
– Има камери! – провикнах се аз през стъклото.
Накрая един от стражите успя да я хване и да я повали на земята. Тя се замята в ръцете му, продължавайки да се бори. Очите ми отскочиха към кралското семейство; всичките се взираха в червенокосото момиче, гърчещо се до стълбите на подиума.
– Най-добре се връщайте в стаята ù – казах на Мери и Луси. – Ще има нужда от вас.
Те се обърнаха и побягнаха.
– Вие двамата – посочих стражите до себе си, – вървете на долния етаж, може да ù трябва допълнителна защита. Кой знае колко хора е ядосала с постъпката си.
Те хукнаха към стълбището. Исках да бъда до Америка, да отида в стаята ù. Но знаех, че предвид обстоятелствата е най-добре да проявя търпение. Сега имаше нужда да остане насаме с прислужничките си.
Миналата нощ я бях помолил да ме изчака, тъй като ми се струваше, че тя първа ще напусне двореца. Мисълта отново изплува в съзнанието ми. Щеше ли кралят да се примири с такава постъпка?
Всичко ме болеше от напъна да дишам и размишлявам... и предвиждам.
– Невероятно – прошепна прислужникът. – Каква смелост само.
Той се отдръпна от прозореца и се върна към работата си, а аз се зачудих дали бе имал предвид двойката на платформата, или момичето с изцапаната рокля. Докато стоях на мястото си, още мъчейки се да проумея случилото се пред очите ми, наказанието приключи. Кралското семейство се прибра в двореца, тълпата се разпръсна и само шепа стражи останаха, за да отнесат двете отпуснати тела, които сякаш клоняха едно към друго дори в безсъзнанието си.
Втора глава
Спомням си дните, когато едва дочаквах срещите ни в къщичката на дървото, как стрелките на часовника сякаш се движеха назад. Сега се чувствах хиляда пъти по-лошо. Защото знаех, че нещо не е наред. Знаех, че има нужда от мен. А не можех да отида при нея.
Единственото, което можех да направя, беше да се разменя със стража, чийто ред беше да стои на пост пред вратата ù тази нощ. Но дотогава трябваше да отвличам вниманието си с нещо друго.
Тъкмо се отправях към кухнята за късна закуска, когато чух нечии жалби.
– Искам да видя дъщеря си. – Разпознах гласа на господин Сингър, макар че никога не го бях чувал толкова отчаян.
– Съжалявам, сър. От съображения за безопасност трябва веднага да ви изведем от двореца – отговори някой от стражите. Лодж като че ли. Надникнах иззад ъгъла и наистина видях Лодж да успокоява господин Сингър.
– Но вие ни държите затворени още от онова противно събитие! Отведохте детето ми насила и оттогава не съм я виждал! Искам да я видя!
Доближих ги с уверена крачка и се намесих.
– Остави на мен, страж Лодж.
Лодж сведе глава и отстъпи. В повечето случаи, ако се държах авторитетно, хората ме слушаха. Методът беше прост и работещ.
Щом Лодж се отдалечи достатъчно, се приведох към господин Сингър.
– Тук не бива да говорите така, сър. Видяхте какво стана току-що, и то само заради една целувка и разкопчана рокля.
Бащата на Америка кимна и прокара пръсти през косата си.
– Знам. Знам, че си прав. Но не мога да повярвам, че я принудиха да гледа. И нея, и Мей.