Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Именно. Сега седни. – Бран твърдо побутна Саша към един стол. – Не бихме могли да искаме по-добро отклоня­ване на вниманието им.

Сега Саша примигна.

— Атаката на акули – отклоняване на вниманието?

— И то дяволски добро. Най-вероятно те ще се спуснат към плячката във външния кръг. – Дойл огледа рисунката, сякаш проучваше боен план. – Това е нещо, което не ми се е случвало в предългия ми живот – нападение на акула. Ами ти, красавице?

— Ние можем да ги чуем, да ги усетим и да стоим нас­трана. Можем също да издаваме звуци, които не харесват, и да предупредим останалите.

— Какви звуци? – учуди се Райли.

Аника си пое дъх, отвори уста.

Сойер не чу нищо, но сякаш някой заби шило за лед в ухото му и стигна право до мозъка. В далечината залаяха кучета.

— Леле! Ясно. – Райли потърка ушите си.

— Ако продължат да нападат, трябва да се биете. Да ги атакувате тук. – Аника почука носа си. – С все сила.

— Понякога акулата си отива, а понякога не иска да си отиде.

— Куинт – обясни Райли. – Сойер още е на вълна „Че­люсти” .

— Морето е пълно с по-лесна плячка. Ето, в картината лошите са по-лесна плячка от нас.

— Аника е права – кимна Райли. – Освен това – браво на Саша за предупреждението. Как ще го използваме?

— Те ще искат да ни пленят, не да ни убият – изтъкна Дойл. – Има кръв, значи някои от нас и някои от тях ще бъдат ранени. Но на картината те ни превишават с три към едно, а всички сме живи. Ако ни искаха мъртви, поне един от нас щеше да е. Или да е много по-сериозно ранен от това тук.

— И се вижда, че действаме като група – добави Бран. – Доста стегната при това. Достатъчно близо ли сме за теб? – обърна се към Сойер.

— Да, достатъчно. Номерът е да успеем да стигнем дотук – да ги оставим да ни обградят и да се държим заедно.

— Да ги оставим… – Вече по-спокойна, Саша взе пити­ето, което бе отказала. – Да, разбирам.

— Те са външният кръг. Инстинктът им ще е да очистят акулите или да „духнат”.

— Значи, щом сме достатъчно близо един до друг, ви прехвърлям на лодката и…

— …акулите очистват лошите. – Райли вдигна чашата си към тях. – Пия за Куинт.

— Не всички – поправи я Дойл. – Вероятно в лодката им ще има още мъже и поне двама в нашата. Ако аз планирах нападението, щях да направя точно това.

— Ще се справим. С всичко – увери ги Бран. – Ние сме избраните.

— Ние сме избраните – съгласи се Саша. – Ала трябва да вземем предвид още нещо. Паниката. Това не са меха­ничните акули от киното. И нищо чудно някоя от тях да си хареса вкусната среда.

— Умна забележка. Ние обаче имаме тайния сигнал за акули на Ани – напомни й Райли.

— Все пак е добре да сме нащрек. Не мога да си пред­ставя нещо по-ужасно от това да те изяде акула. – Саша изгълта нервно маргаритата си.

Подготвени за евентуално нападение и решени да пос­рещнат всякакви предизвикателства, на сутринта те тръг­наха да търсят звездата. И на следващия ден, и на по-следващия. Не ги нападнаха, нито пък те намериха звездата или някакъв нов път към нея.