Двор от скреж и звездна светлина

— По-добре е от таванското помещение — подхвърлих аз.

— Горкичкият Люсиен — усмихна се Касиан.

— Ако изобщо се появи — поправих го.

Още нямахме вести дали има намерение да празнува с нас. Или щеше да остане в онзи мавзолей, който Тамлин наричаше свой дом.

— Аз се обзалагам, че ще дойде — продължи Касиан. — Ще участваш ли?

— Не — отказа Азриел, без да се обръща от прозореца.

Касиан се надигна възмутен в леглото.

— Не ли?

Азриел сви по-плътно крилете си.

— Би ли ти харесало някой да се обзалага за теб?

— Това никога не ви е спирало да се обзалагате за мен. Последния път с Мор направихте облог дали крилете ми ще се възстановят.

Изсумтях. Вярно беше.

Азриел остана при прозореца.

— Неста тук ли ще нощува, ако реши да дойде?

Касиан внезапно изпита нужда да лъсне Сифона върху лявата си ръка.

Реших да го пощадя, затова казах на Азриел:

— Срещата с командирите мина относително добре. Девлон е съставил график, по който ще се провеждат упражненията на момичетата, след като отмине бурята. Май не беше само за пред нас.

— Въпреки това ще се учудя, ако си спомнят за него след бурята — коментира Азриел и най-накрая загърби прозореца.

Касиан изръмжа потвърдително.

— Новини около недоволството в лагерите?

Запазих неутралното си изражение. С Аз бяхме решили чак след празника да разкрием на Касиан какво знаем и кого подозираме като подбудител на броженията. Все пак му бяхме подхвърлили малко информация, колкото да уталожим чувството му за вина.

Познавах Касиан както самия себе си. Дори повече. Научеше ли сега, нямаше да се отпусне. А след всичко преживяно през последните месеци и преди това брат ми заслужаваше почивка. Поне за няколко дни.

Е, да, въпросната почивка включваше срещата с Девлон и уморителна сутрешна тренировка върху Дома на Ветровете. От всички нас Касиан беше най-неспособен да се отпуска.

Азриел се облегна на резбованата долна табла на леглото си.

— Нямаме какво да добавя. — Изкусен, опитен лъжец. Много по-добър от мен. — Но усещат, че недоволството се разраства. Най-подходящият момент да преценим ситуацията ще е след слънцестоенето, когато всички се приберат по домовете си. Тогава ще разберем кой подстрекава към бунтовничество. Дали е нараснало по време на празника или бурята в лагерите.

Идеалният начин да проучим положението в пълния му размер.

Ако илирианците въстанеха… Не ми се мислеше за това. Какво би ми коствало. Какво би коствало на Касиан да воюва с народа, от който още се стремеше да остане част. Да убива илирианци. Щеше да е съвсем различно от изтребването на онези, които доброволно служеха на Амаранта и сееха смърт в нейно име. Коренно различно.

Отпъдих мисълта. Оставих я за по-късно. За след слънцестоенето. Тогава щяхме да се заемем с този въпрос.

За щастие, Касиан също разсъждаваше така. Напълно оправдано след едночасовото перчене, което беше изтърпял, преди да се доветреем тук. Дори сега, векове по-късно, лагерните главатари и командирите продължаваха да го предизвикват. Да плюят на него.