Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Ерцхерцогинята би се зарадвала много на Нене. Отдавна никой не ми беше изнасял такава лекция за дълга и послушанието.
– Престани – помолих я уморено аз. – Франц Йозеф няма нужда от мен, а децата си имат баба.
Нене сбърчи още по-строго сериозното си, красиво лице.
– Ох, Сиси, защо си усложняваш живота без нужда? Защо не можеш просто да приемеш случващото се? Защо трябва винаги да опонираш и да се налагаш? Би могла да имаш толкова добър, запълнен живот. Помисли за Рудолф и Гизела, помисли колко силно те обича Франц Йозеф.
– Да бе, обича ме толкова силно, че му остава доста голям излишък от любов за разни полски графини, актриси и не знам още какви дамички. Да не мислиш, че не съм наясно? – изсъсках обидено аз.
– Няма нищо, нищичко, заради което да си блъскаш главата – храбро възрази Нене, макар че се изчерви. – Мъжете са си такива. Трябва да си затваряш очите, и мама правеше така. Нима тя не е за нас истински пример за държане и достойнство?
Дали и принц Максимилиан фон Турн унд Таксис беше „такъв"? За някои неща не бива да питаш дори собствената си сестра. А така ми се щеше да имам около себе си човек, на когото да се доверя. Не смеех обаче да го сторя дори с Нене. Тя гледаше така самомнително над тесния си нос, характерен за династията Вителсбах, с който се отличаваше и мама, и ерцхерцогинята, че ми просветна: ще да е чула глупавите слухове за граф Хуняди. Една погрешна моя дума – и тя щеше да увенчае почтената си мисия с морализаторска проповед за брачната вярност. Напълно излишно.
Що за свят беше този, който съдеше по тъй различен начин за мъжа и жената? Виена се възхищаваше от императора, от неговата жизнерадост и от креватните му истории – и същевременно осъждаше своята самотна императрица заради една невинна усмивка.
Въпреки това благите, ала упорити думи на Нене ме накараха да планирам завръщането си. След като прекарах един самотен и прохладен Великден, дори Виена престана да ми се струва толкова ужасна. И без това пролетта и ранното лято бяха най-приятното време край Дунава. Ако щеше да има ново начало за Франц Йозеф и за мен, то трябваше да тръгвам на път. Какво ми оставаше, освен да се надявам?
Календарът показваше 28 април 1861 година, когато напуснах Мадейра – отново с яхтата на английската кралица. Този път избрах пътя през Средиземно към Адриатическо море и се чувствах достатъчно добре, за да прекъсна на няколко пъти пътуването с кралския кораб. Малко ме беше страх от момента на пристигането, затова го отлагах възможно по-дълго.
* * *
– Сиси, ангел мой! – Франц Йозеф ме притисна в обятията си толкова бурно, че се вкопчих в раменете му, за да не загубя почва под краката. – Колко добре изглеждаш, като самата пролет! Благодаря на Бога, че ти е помогнал да оздравееш. Не е ли истинска наслада за окото, Макс?
Последните думи бяха отправени към моя девер, ерцхерцог Максимилиан, който ме очакваше в Лакрома19 заедно с Франц Йозеф. Той ме поздрави с най-милата си усмивка и с най-напетия си реверанс. Харесвах Макс – беше чаровен, интересуваше се от много неща, за разлика от брат си, и умееше да разказва извънредно увлекателно. Имаше само един недостатък: оженил се беше за жена, която не можех да понасям.
Шарлота Белгийска дойде в двореца след смъртта на невръстната ми дъщеря и си присвои ранга на първа дама, защото бях твърде болна и изтощена, за да я спра. Държеше се, сякаш се е родила действаща кралица, и веднага се сдуши с ерцхерцогинята. А тя пък не преставаше да превъзнася пред мен новата си снаха като „перла на елегантността и грациозността", с което не ми я направи по-симпатична. Освен това подозирах, че Шарлота бе източникът на множество злостни слухове по мой адрес.
Междувременно Макс носеше титлата вицекрал на Италия и живееше със съпругата си във великолепната крепост „Мирамар", която бе заповядал да построят за тях на Адриатическо море. Нямах желание да живея в „Мирамар" под покрива на Шарлота, но никой не ме питаше.
Поздравихме се доста хладно, ала двамата братя явно бяха доволни, че дамите им се държат на положение поне пред хората. Когато обаче Франц Йозеф замина с Макс за Триест, а аз останах в „Мирамар", изобщо не излизах от покоите си. Стигаше ми удоволствието да рея поглед над лазурносиньото море, докато мислено сортирах картините от пътуването насам. Най-много ми се беше понравил Корфу. С радост щях да остана по-дълго на този гръцки остров, ако Франц Йозеф не бе настоявал толкова да се прибера.
Кучетата ми, от месеци насам свикнали да бродят свободно по тераси и градини, никак не харесваха да стоят затворени. Отлично ги разбирах. Именно затова се застъпих за Шедоу, когато предизвика поредните търкания между етърва ми и мен.