Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Моята императрица...
Мустаците му погъделичкаха опакото на дланта ми, страстният натиск на устните му прокара огнена диря до дълбините на сърцето ми. Какво перфектно допълнение на тази зашеметяваща утрин – да я споделя с душа, изпитваща същия възторг като мен! Не се нуждаехме от думи. Бяхме по-близки, отколкото съм била някога с Франц Йозеф.
В този заслепяващ момент осъзнах, че любовта ми към Франц Йозеф е била мечтата на едно наивно дете. Откъсната от реалността, витаеща в облаците, бях се влюбила в образа на мечтания принц, който нямаше нищо общо с истинския император.
Но защо никой не ме бе предупредил за тази грешка? Не можеше ли поне майка ми да осъзнае, че нейното неподготвено и наивно дете е тръгнало да гони една илюзия?
Глупав въпрос. Короните бяха способни да направят мама, вярна дъщеря на династията Вителсбах, сляпа за всичко останало. Горката ми сестра Мария, която храбро търпеше несгоди в обсадената „Гаета" заедно със съпруга си, също понасяше горчивите последици от тази слепота. Една баварска принцеса няма право да обича. Дори тъй нежно и невинно, каквито бяха чувствата ми към този млад и красив офицер. Скоро разбрах, че не ми е позволено дори да изпитвам симпатия и да дарявам с усмивка.
Така и не узнах кой бе доложил така бързо на Виена за срещата на плажа и за почтителната целувка. Трябва да е било чрез телеграма, защото реакцията дойде незабавно. Граф Хуняди беше отзован от Мадейра по лична заповед на Негово Величество Императора. Почти не му оставиха време да си събере багажа и да осмисли нещастието си.
– Е, все пак ще видите бойните полета и ще побеждавате, скъпи приятелю – промълвих тъжно, докато той целуваше за последен път ръцете ми. – Не ви донесох късмет. На никого не нося истински късмет.
– Оставам завинаги най-верен слуга на Ваше Императорско Височество – пламенно се закле той.
Наложих си да не гледам след кораба му. Трябваше да престана да се вслушвам в глупавото си сърце. Да спра да се доверявам, когато е по-уместно да проявявам недоверие, и да сложа край на детските фантазии. Удоволствието ми от слънцето и цветното великолепие отлетя. Въздухът беше все така съвършен, ала островът вече не ми предлагаше възможности за разтуха.
Многочасовите игри на карти с моите придворни дами загубиха своето очарование, както и излетите до отдавна познати обекти. Единственото ми разнообразие беше потокът от посетители, които, всеки посвоему, имаха грижата да информират цяла Виена как прекарваме дните си в Мадейра.
Малцина бяха добронамерени към мен като граф Грюне или голямата ми сестра Нене, която за моя радост се появи през новата година. Бракът с княз Фон Турн унд Таксис й се отразяваше добре. Тя беше направила цяло чудо – същинско майсторско постижение – да сключи брак, който да е приемлив както за мама, така и за самата нея. Нене обичаше съпруга си и дойде в Мадейра без него само защото мама я бе помолила горещо за това. Дръпна ми такова яко конско, че се зачудих на кого ми прилича повече: на мама или на нейната сестра, императорската майка от Виена.
– Трябва да се храниш повече, Сиси. Как ще закрепнеш, когато човъркаш в чинията си като врабче? Седиш има-няма половин час на масата, и вече разтуряш трапезата. Кой би могъл да изяде през това време повече от няколко хапки от четирите блюда и четирите десерта?
– На мен времето ми е достатъчно – отвърнах, макар да съзнавах, че се държа като опърничаво дете. – Поне не съм от дамите, които се тъпчат от скука, докато корсетът им започне да скърца всеки път, когато си поемат дъх.
– Въпреки това трябва да се пазиш повече, Сиси. Обеща да сториш всичко, за да оздравееш бързо, забрави ли? Нали искаш скоро да се върнеш във Виена...
– Всъщност бих предпочела да пътешествам – чистосърдечно признах аз. – Не ми харесва постоянно да седя на едно място. Има толкова много страни, които ми се ще да разгледам.
– Не се дръж като дете, Сиси – Нене изобщо не я беше еня, че съм императрица. Тя все така владееше изкуството да мъмри малката си сестра. – Твоите виенчани искат да те видят.
– Имаш предвид, че искат да се мусят неодобрително на баварската роза.
– Не биха посмели.
– Ах, Нене, нима никой не ти е разказвал как злословят зад гърба ми? Смятат ме за скучна, глупава и некадърна, защото предпочитам да бъда сама, отколкото да играя ролята на празноглава дворцова кукла. Пред мен се умилкват, ала зад гърба ми ме одумват и хулят. Според тях е грешка, че изобщо съществувам. Да не мислиш, че копнея да видя отново тези хора?
– Но не можеш и да се скиташ по света като нашия татко. Не стига, че си наследила този стремеж от него... Трябва да изпълняваш дълга си като императрица и като майка.