Магьосническа ярост

Част от нея искаше да отрече нуждата си от защита, защото, ако признаеше, че не може да води собствените си битки, я караше да се чувства слаба и крехка. Но Сарафина трябваше единствено да си спомни погледа в очите на Бей, за да затвори уста и да преглътне отрицанието.

Клеър, която седеше до нея, докосна коляното й.

— Всеки има нужда от защита срещу Атрика, Сарафина, дори великият и славен Теодосий Уинтърс. — Последните няколко думи бяха изпълнени със сарказъм. Вероятно Тео действаше на нервите и на Клеър.

— Значи вероятно Тео може да отиде с нея. — Това дойде от Мика. Всички се обърнаха да го погледнат. Мика разпери ръце. — Тео е имал малко директен контакт с Дъскоф, откакто е бил тийнейджър. Предимно е преследвал изменилите вещери и нарушилите закона магьосници, които не са били част от организираната им структура. Имаше малко спречкване със Стефан преди няколко седмици, но има земни заклинания за илюзия, които може да използва, за да промени външността си достатъчно, че да не бъде разпознат. Може и да успее да влезе с нея.

Томас стисна плътно устни и огледа Тео.

— Не знам.

— Не искам Сарафина да ходи там — изръмжа Тео.

— Това вече го разбрахме — отвърна остро Томас, потърквайки брадата си с ръка.

— Нека да обмислим възможностите си.

— Няма нищо за обмисляне — озъби се Тео.

Томас го стрелна със заплашителен поглед.

— Последно като проверих, ти не командваше Сарафина.

— Ти ми нареди да я пазя. Да я поставиш насред гнездо, пълно с вещери и в близост до дааеман, който има нездравословно увлечение към нея, не е като да я пазиш.

— Трябва да направим това, което е най-добро за Сборището — отговори равно Сарафина. — Ще направя всичко по силите си, за да помогна да победим тези, които биха наранили невинни хора. — Тя се обърна, за да погледне Томас. — Каза, че Мира не може да проникне през защитата на Дъскоф?

Мира заговори от другия край на стаята.

— Гладка е като стъкло и десет хиляди пъти по-здрава. Не мога да открия начин да проникна, нито пък земните магьосници успяват да я разбият. Обходих я цялата, всеки инч, но не намерих нито пукнатина. Сякаш не е правена от магьосници, сякаш може да е… е, не искам да го казвам, наистина, но може да е дааеманска защита. — Тя поклати глава. — Не мога да чуя нищо, освен ако не е казано извън стените на Дъскоф, а те много внимават да не се изпуснат.

Сарафина върна вниманието си обратно към Томас.

— Та по какъв друг начин можем да съберем нужната информация? Някой трябва да влезе вътре.

Томас не каза нищо в отговор. Само яростно се взираше в нея. Тя беше права и всички в стаята го знаеха, без значение колко не им харесваше.

Тео изруга под носа си.

— Вижте, дайте да оставим този въпрос настрана засега — рече Томас. — Ще го обмислим. Все още не казвам, че е добра идея, а само, че де нуждае от по-внимателно обсъждане.