Годината на Кобрата [bg]

— Планът е да се придвижим на север — обясни Рамзес бавно — и да се срещнем с армиите на асирийските ни съюзници, след което да влезем в бой с хетите. Изпратил съм търговци нагоре по крайбрежието, но те не са видели никаква армия. Разпратих съгледвачи и шпиони при всички дребни принцове, но и от тях разбираме единствено, че хетите са потеглили на изток. Само че накъде? — поклати глава. — Не може да са тръгнали на запад.

— А Тива? — запитах аз, решен да сменя темата, за да не породя подозрения. — Какви са новините от Тива?

— Божественият — започна бавно Хоремхеб, като мляскаше парче пъпеш — изглеждаше съвсем здрав, когато потеглях. Изпрати ни добрите си пожелания, но откакто пресякохме пътя на Хор, не са пристигали новини.

Тогава разбрах, че нещо ужасно се е случило. Хоремхеб не се тревожеше само заради хетите, но и за това какво става в Тива. Разговорът се пренесе върху маловажни въпроси. Хоремхеб и Рамзес похвалиха Набила за хубостта и разпитаха за пътуването ни. Увериха ни, че ще ни бъде предоставена удобна постеля, и удържаха на думата си, получихме прекрасен павилион близо до този на генерал Хоремхеб.

Първите два дни просто си почивахме, пренасяхме вещите си и преглеждахме какво ни е останало. Доволна, че не е на път, Набила разопакова сандъци и ракли и тихичко страдаше по загубеното. Отворих ковчежето си и повиках наемниците и писарите си, които възнаградих щедро. Вечер отивахме при Хоремхеб и Рамзес да пируваме и да си припомняме доброто старо време. Рамзес се интересуваше особено много от Мерире и се смя, докато му разказвах за Вечерните прилепи. Не бях разкрил самоличността на спасителите ни сред равнината, на наемниците бях казал, че са отшелници, които съм подкупил благодарение на личната им вражда с Вечерните прилепи. Същото разказах и на двамата генерали. Докато говорех обаче, наблюдавах и двамата — тези бойни ястреби на Египет — и виждах как погледите им отскачат към входа на палатката, сякаш всеки миг очакват новини. След смрачаване, когато вероятността да дойдат такива намаляваше, двамата давеха разочарованието си във вино.