Съдбовният кораб [bg]

Само че Кенит не беше като повечето пирати. Всички бяха чували историите за него. Залавяше поробители, убиваше екипажите и освобождаваше товара. Заловените кораби ставаха пиратски съдове, често управлявани от хората, представлявали товар на борда им. На свой ред тези кораби ловяха поробители. Истината беше, че ако Вивачия не беше замесена, Алтея щеше да аплодира усилията на Кенит да избави Прокълнатите брегове от робството. Щеше да е доволна да види търговията с роби на Калсид задушена на Пиратските острови. Но мъжът на сестра ѝ бе превърнал семейния им кораб в робски и Кенит я беше пленил. Желанието на Алтея да си върне Вивачия бе толкова силно, че беше като постоянен бодеж в сърцето ѝ.

— Виждаш ли — тихо потвърди Брашън. Беше наблюдавал лицето ѝ. Тя сведе очи от погледа му, внезапно засрамена, че той можеше да чете мислите ѝ толкова лесно. — Рано или късно ще се стигне до кръвопролитие. Можем да превземем малък поробител. Не е нужно да убиваме екипажа. Ако се предадат, можем да ги свалим на корабните лодки и да ги оставим на течението. После можем да заведем кораба в някой пиратски град и да освободим товара му, точно като Кенит. Може да ни спечели доверието на хората от Пиратските острови. Може да ни осигури информацията, която ни е нужна, за да открием Вивачия. — Изведнъж звучеше несигурен. Черните очи, които я гледаха, бяха почти измъчени.

Беше озадачена.

— Искаш разрешението ми?

Той се намръщи. Измина един момент, преди да отговори.

— Неловко е — меко потвърди той. — Аз съм капитанът на Парагон. Но Вивачия е твоят семеен кораб. Семейството ти финансира тази експедиция. Вярвам, че относно някои решения имаш правото да се изкажеш като нещо повече от втория помощник. — Той седна обратно в стола си и захапа кокалчетата си за момент. После отново вдигна поглед към нея. — Е, Алтея. Какво мислиш?

Начинът, по който произнесе името ѝ, внезапно смени целия тон на разговора. Той посочи към един стол и тя бавно седна. Самият той стана и прекоси стаята. Завърна се до масата, като носеше бутилка ром и две чаши. Наля по малко във всяка. Погледна към нея и се усмихна, докато сядаше на стола си. Постави едната чаша пред нея. Тя гледаше чистите му ръце и се опита да задържи мисълта си върху разговора. Какво мислеше? Отвърна бавно:

— Не знам какво мисля. Предполагам съм поверила всичко на теб. Ти си капитанът, не аз. — Опита се да пусне забележката леко, но тя излезе почти като обвинение. Отпи глътка ром.

Брашън скръсти ръце и леко се облегна назад.

— О, знам го много добре — промълви той. Повдигна чашата си.

Тя смени темата.

— А трябва да вземем предвид и Парагон. Познаваме омразата му към пиратите. Как би се почувствал той?

Брашън издаде нисък, гърлен звук и рязко свали чашата си с ром.