Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Никога не съм бил по-горд от баща си, отколкото когато Дрек’Тар ми разказа за този инцидент. Имам основания да знам колко е трудно понякога да се вземе правилното решение. Той е имал много за губене и нищо, което да спечели от избора, който е направил.

Не, това не е така.

Той запазил честта си. И няма достатъчно висока цена, заради която да се жертва това.

Писмото не доведе до несъгласие. Дуротан се взираше в него и накрая с тежка въздишка го подаде на съпругата си. Драка бързо го прочете, очите й пробягаха по думите и леко изръмжа с дебелия си глас.

— Нер’зул ти поверява такава задача като истински страхливец — тихо каза тя, за да не я чуе вестоносецът, който чакаше отвън. — Това пътуване се изисква от него, а не от теб.

— Обещал съм да се подчинявам — отвърна Дуротан също толкова тихо. — Нер’зул говори от името на предците.

Драка замислено изправи глава. Слънчевият лъч, който проникваше в палатката от една малка пролука между шевовете, освети лицето й, подчертавайки здравата й челюст и високите й скули. Дуротан погледна любимата си и остана без дъх. Въпреки целия този хаос, дори лудост, които изведнъж бяха връхлетели него и хората му, той бе щастлив да бъде до нея. Дуротан докосна кафявото й лице с ноктестия си пръст и тя се усмихна.

— Съпруже… Не съм сигурна, че вярвам на Нер’зул — каза тя почти шепнешком.

Той кимна.

— Но и двамата имаме доверие на Дрек’Тар, а той потвърди думите на Нер’зул. Дренаите заговорничат против нас. Нер’зул казва, че Велън дори смята да влезе в Ошу’гун.

Вождът на Фростулф отново се загледа в писмото.

— Радвам се, че Нер’зул не иска от мен да убия Велън. Може би, щом го заловим, ще успеем да го убедим да промени намеренията си, ще го накараме да ни обясни защо иска да ни навреди. Може би ще успеем да постигнем мир.

Мисълта за това се вкопчи в сърцето му и силно го стегна. Колкото и да беше хубав животът с Драка, колкото и горд да беше с клана си, колко ли по-щастлив щеше да бъде, ако просто можеше да прави това, което правеше баща му — да ловува в горите и полята, да танцува на лунна светлина на празника Кош’харг, да слуша старите истории и да се любува на благата топлина на предците. Той не беше споделял с Драка, но се радваше, че тя още не беше заченала дете. Това не беше хубаво време дори за малките орки. Те бяха лишени от детство, отговорности на възрастни орки бяха поставени на плещите им, а те не бяха достатъчно широки, за да могат да ги носят. Ако Драка му родеше дете, Дуротан нямаше да се подвоуми да го тренира като всички останали. Той не би поискал от другите родители нещо, което сам не би направил, но беше щастлив, че все още не му се налага да мисли за това.