Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Ветрецът отново погали бузите му, по-настоятелно отпреди и този път той дочу думите, които носеше. Съобщението на Драка се носеше посредством връзката на Дрек’Тар с елементите.

„Идват. Петима са. Никой от тях не носи броня или някакво видимо оръжие. Вървят спокойно.“

Вятърът отнесе думите й и той знаеше, че те ще достигнат до ушите на хората му. В подходящия момент Дрек’Тар щеше да използва вятъра, за да отнесе заповедите на Дуротан до всички воини. Дуротан се изправи, а сърцето му започна да бие по-бързо. Ръката му здраво стисна бойната секира.

— Ето ги — мрачно отбеляза Дрек’Тар.

Дуротан проследи погледа му. Докладът на Драка беше точен, включително и описанието на движението на дренаите. Петимата дренаи не носеха странните си синьо-сребърни брони, които Дуротан помнеше от единствената си среща с тях. Те бяха облечени така, както се бяха появили на вечерята — в роби в красиви нюанси, които вятърът развяваше зад тях като знамена.

Начело на малката група вървеше самият Пророк Велън. Той бе непогрешим, семплата му роба контрастираше с одеждите на хората му и, разбира се, странната му бяла кожа бе уникална. Дуротан леко се усмихна, въпреки критичната ситуация. Дренаите бяха толкова крещящо облечени, че само сляп орк нямаше да може да ги забележи от голямо разстояние.

Усмивката му угасна при мисълта за това, което предстоеше. Те искаха да бъдат моментално забелязани. Искаха орките да се убедят, че не носят оръжие и че са тръгнали на това, което Майка Кашур наричаше поклонение. Или бе просто хитър трик? Шаманите не се нуждаеха от оръжия. Нито пък дренаите. Дуротан си спомни за магическите мрежи, които изгарят и овъгляват плътта при допир — енергийни мрежи, които бяха чужди за орките, и които се появяваха от нищото. Не, дори невъоръжени, дренаите далеч не бяха безобидни.

Дуротан бе инструктирал воините си и знаеше, че ще му се подчинят. Те знаеха, че не трябва да дават предупредителен изстрел, нито да изговарят обидни думи без изричната му команда. Но знаеха как се бият дренаите и нямаше да бъдат хванати неподготвени.

Дуротан усещаше напрежението на воините около себе си и се чудеше дали дренаите също можеха да го почувстват. Той видя как най-отдалеченият му отряд излиза от скривалището си и заобикаля дренаите. Те бяха достатъчно надалеч и Дуротан се надяваше, че дренаите няма да ги забележат. Дори и да ги бяха усетили, те продължиха да вървят уверено… и спокойно.

Дуротан и Дрек’Тар не се опитаха да се прикрият. След няколко дълги минути Велън повдигна глава и погледна нагоре право в очите на Дуротан. Дуротан не отмести поглед, а изчака враговете му да се приближат. Те достигнаха подножието на планината, но преди да продължат по-нататък, десетки орки излязоха от скривалищата си и ги наобиколиха.