Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Какво ново, стари друже? — попита Велън.

Той посочи към чайник с горещ билков чай. Ресталаан махна с ръка, отказвайки поканата.

— Хубаво и лошо, пророче — отвърна той. — С голяма мъка трябва да докладвам, че вестоносецът, когото изпратихте до водача на шаманите Нер’зул, е бил убит от група орки.

Велън затвори очи. Виолетовият кристал за миг се стопли, сякаш за да го успокои.

— Усетих смъртта му — каза натъжено Велън. — Но се надявах да е било нещастен случай. Сигурен ли си, че е бил убит?

— Нер’зул твърди така и не желае да се извини.

В гласа на Ресталаан прозвуча гняв и обида от случилото се. Той коленичи до Велън близо до червения кристал. Потъмнелите сини очи на Велън забелязаха как кристалът проблесна в отговор на емоциите на Ресталаан.

— Дотук бяхме с теорията ви, че не биха атакували невъоръжен дренаи — продължи огорчено Ресталаан.

— Надявах се на нещо по-добро — спокойно каза Велън. — Но ти каза, че има и добри новини, които да смекчат тези тъжни вести.

Ресталаан се начумери.

— Ако могат да се нарекат добри. Нер’зул казва, че отряд орки ще ни посрещне в подножието на планината.

— Той… няма ли да дойде?

Ресталаан сведе очи и поклати глава.

— Не, пророче — отвърна тихо той.

— Кого изпраща на свое място?

— В писмото не пише.

— Дай ми го.

Велън протегна бялата си ръка и Ресталаан постави пергамента в дланта му. Велън го разгърна и бързо прочете писмото.