Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Прекалено сте грозни за моята гора, негодници! — извика той, докато съществото се свличаше.

Чукът му се върна и той отново го запрати върху следващото същество. Скай’рий изви гръб, разпери криле и отлетя далеч от обсег, преди да се върне обратно за втора атака. Останалите джуджета също атакуваха и гората ехтеше от викове, крясъци и ругатни, докато грифоните се стрелкаха наоколо.

Каквито и да бяха тези същества, не се плашеха лесно. Когато Кърдран се върна, можа да забележи, че останалите зеленокожи вече бяха вдигнали оръжия и стояха в готовност, събрани на едно място, където джуджетата трудно можеха да ги атакуват. Но не бяха предвидили въздушното им предимство. Кърдран завъртя чука над главата си и го засили към тях. Тежкият камък се удари точно в слепоочието на един от зеленокожите и го проби, сякаш беше пищов на Айрънфордж42. Съществото се олюля и падна, избутвайки още двама напред, които се отдръпнаха, за да избегнат удара.

— Ха! Сега ти смачках фасона! — провикна се Кърдран към падналото същество.

Той ги връхлетя, преди те да успеят да се осъзнаят. Чукът бе отново в ръката му, но той остави Скай’рий да довърши падналите същества. Мощните й нокти разкъсаха едно, докато острият й клюн прониза второ, а крилете й зашеметиха трето.

Битката приключи бързо. Явно тези зеленокожи бяха твърде бавни и не бяха свикнали с въздушна атака. А Кърдран и хората му бяха майстори в нападението на всичко, що е на земята. Съществата бяха успели да нанесат няколко удара и някои от джуджетата трябваше да се погрижат за раните си, но не бяха дали жертви и никой от враговете им не остана незасегнат. Малцина от групата оцеляха, и то, защото успяха да се скрият под дърветата.

— Т’ва ше ги научи да поглеждат нагоре — каза Кърдран и джуджетата му се засмяха. — Хайде обратно към Еъри Пийк, момчета. Скоро ше изпратим още една дружина за следващата им групичка. Тря’а се научат да избягват Еъри Пийк.