Бавачката на ангели [bg]

Интервюто продължаваше да го гложди. Беше потискащо през цялото време да отговаря сдържано, да не може да говори открито. Журналистът, с когото се срещна сутринта, беше идиот. Хората като цяло бяха идиоти. Не виждаха реалността такава, каквото е, което правеше отговорността му още по-голяма.

– Мислиш ли, че това ще навреди на партията? – попита Йон, въртейки чаша вино в ръцете си.

Съпругата му сви рамене.

– Най-вероятно няма. Все пак не е някой от националните вестници.

Тя прибра косата зад ушите си и си сложи очилата, за да се заеме с голямата купчина документи пред нея.

– Не се иска много, за да се разпространи едно интервю. Кръжат около нас като ястреби и търсят и най-малкия повод за атака.

Лив го погледна над рамката на очилата си.

– Не ми казвай, че си изненадан. Знаеш кои хора контролират медиите в тази страна.

Йон кимна.

– Наясно съм.

– На следващите избори ще е различно. Хората ще са си отворили очите достатъчно, за да видят в какво се е превърнало обществото.

Тя се усмихна триумфално и продължи да разлиства документите.

– Иска ми се да имах твоята вяра в човека. Понякога се чудя дали изобщо ще го проумеят. Дали шведите не са станали твърде мързеливи и глупави, твърде изродени, за да разберат, че напастта се разпространява? Може би във вените им тече твърде малко чиста кръв, за да си струва въобще да се борим.

Лив спря да чете и погледна мъжа си. В очите ѝ имаше пламък.

– Чуй ме добре, Йон. Откакто се познаваме, ти винаги си имал ясна цел. Винаги си знаел какво трябва да направиш, какво ти е писано да изпълниш. Ако никой не те чуе – тогава трябва да говориш по-силно. Ако някой изрази съмнение – трябва да се аргументираш по-добре. Най-накрая влязохме в парламента и именно хората, същите тези, в които се съмняваш, направиха това възможно. Голяма работа, че някой драскач е поставим под въпрос бюджета ни. Ние знаем, че сме прави. Единствено това е от значение.

Йон я погледна с усмивка.

– Звучиш както когато те срещнах в младежкото сдружение. Но трябва да кажа, че изглеждаш по-добре с коса, отколкото без.

Той отиде и я целуна по главата. С изключение на избухливия нрав и агитаторската реторика, нищо в резервираната му, стилно облечена съпруга не напомняше на скинхед девойката с военни дрехи, в която се беше влюбил като млад. Но сега я обичаше още повече.

– Това е просто статия в местен вестник.

Лив стисна ръката му, която лежеше на рамото ѝ.

– Да, така е – каза Йон, но безпокойство му не се разсея.

Трябваше да изпълни задачата, която си беше поставил. Напастта трябваше да бъде изкоренена и на него се падаше да го стори. Искаше му се само да разполага с повече време.