Реката на тайните [bg]

Контейнерът се движеше само с двайсет километра в час, но пък тежеше четирийсет тона. Блъсна единия край на огромния камион, откъсна предното колело и изкърти шестнайсетцилиндровия двигател. От няколко места изригнаха фонтани от дизелово гориво. Инерцията запрати мотора към кабината миг преди грамадният контейнер да я отреже от шасито, да изблъска двайсеттонния камион по асфалта и да го преобърне. Задната ос се счупи. Образува се езеро от горящо гориво. От дупката в контейнера се посипаха камъни.

Мърсър бе спасил и себе си, и Лорън от неизбежна смърт.

Завиха в някакъв проход и когато се отдалечиха на стотина метра от мястото на сблъсъка, спряха. Мърсър беше по-задъхан от Лорън, защото още не се бе възстановил напълно от заболяването. Тя разбра, че силите му се изчерпват, и го изведе от лабиринта от контейнери.

— Гледай. — Лорън сочеше стоманената мрежа, издигаща се над високата до кръста трева.

— Как ще я преминем? По нея тече ток.

В същия миг куршуми обсипаха ремаркето, зад което се бяха скрили.

Двамата се втурнаха към бараката за инструменти насреща. Лорън отвинти заглушителя на пистолета си, за да се прицели по-точно, и хвана оръжието с две ръце. Двама пазачи изскочиха от укритието си. Тя натисна два пъти спусъка. Единият китаец падна и остана да лежи неподвижно, а другият успя да допълзи до един палет с покривни плочи.

— Сигурно има радиостанция — каза Лорън. — Трябва да бягаме.

— През оградата?

Тя хукна, без да отговори на въпроса му. Мърсър затича след нея. Коленете му се огъваха и имаше чувството, че гази в меласа. Тревата от двете страни на оградата беше окосена. По широките петнайсет метра ивици патрулираха панамски пазачи, които някога бяха вършили мръсната работа на Мануел Нориега. В края четирима мъже в камуфлажни униформи наблюдаваха сектора, за който отговаряха, през оптическите мерници на карабините си. Приклекнали във високите треви, Мърсър и Лорън се опитваха да намерят не толкова добре охраняван участък. Маршрутът им ги отведе далеч от главната част на пристанището. След триста метра стана ясно, че бившите воини от Бригадите на честта са разположени на равни интервали и са достатъчно дисциплинирани, за да останат на поста си въпреки изстрелите, които бяха чули.