Реката на тайните [bg]

— Трябва да стигнем до външната ограда. — Лорън избърса с ръкав камуфлажната боя и потта от лицето си.

— А сега накъде? — Мърсър свърна покрай няколко контейнера, разпръсквайки работниците, които помагаха на шофьора на един мотокар. Въпреки изстрелите обикновените работници сигурно не знаеха, че в пристанището има неканени гости.

— Ще се върнем там, където ни остави Виктор. Мястото ми се струва изолирано.

Мърсър рязко завъртя волана. Гумите изсвириха пронизително и за миг камионът се наклони на една страна. Стреснатите работници и пазачи около тях ги гледаха с широко отворени очи. Един пазач сигурно получи обаждане по радиостанцията си, защото изведнъж започна да стреля по камиона.

— Погнаха ни.

Движеха се бързо и Лорън не можеше да се прицели точно, затова бягството беше единственият им изход. Мърсър криволичеше насам-натам, но макар и празен, камионът беше тежък и трудно управляем. Навсякъде ги чакаха войници.

Предното стъкло се напука от куршумите. Няколко гуми бяха спукани. Мърсър се насочи към паркинга, където имаше контейнери, и потърси укритие.

Имаше чувството, че бяга в лабиринт. Редиците контейнери се пресичаха под прави ъгли, оформяйки тесни проходи, които сякаш не водеха доникъде. Мърсър не виждаше дали се движи в правилната посока. Пътеката беше твърде тясна, за да завие и да се върне, затова той продължи да кара навътре в лабиринта с надеждата да забележи изход в многобройните разклонения.

— Господи! — извика Лорън и с трепереща ръка посочи напред.

Яркозелен контейнер връхлиташе право към самосвала. Над него се виждаха неясните очертания на кабелния кран. Контейнерът бе спуснат само на метър-два над земята. Нямаше начин да избегнат челния сблъсък. Макар пристигането им на пристанището да бе останало незабелязано, Мърсър огорчено осъзна, че камерите за наблюдение са проследили бягството им.

Удари спирачки и нарочно блъсна камиона в едната стена от контейнери, като блокира пътеката. Летящият контейнер беше на петнайсет метра и безшумно се носеше към тях.

— Скачай и бягай към него.

— Да не си полудял? — изкрещя Лорън.

— Скачай. — Мърсър се пресегна над коленете й, отвори вратата от нейната страна и я блъсна навън.

Скочи след нея, хвана я за ръката и хукна към контейнера, който вече беше само на няколко метра от тях. Разстоянието между контейнера и земята беше шейсет-седемдесет сантиметра и ако разбереше какво са намислили, невидимият кранист щеше да пусне контейнера върху тях със силата на хидравлична преса. Мърсър затаи дъх и се хвърли на земята, като дръпна и Лорън.

Дъното на контейнера прелетя на два-три сантиметра над тях и вдигна прахоляк от асфалта. Във въздуха се разнесе миризма на стара ръжда. А после контейнерът вече беше зад тях. Мърсър се изправи без да пуска Лорън, и побягнаха, без да се обръщат.