Реката на тайните [bg]

Не алчността обаче мотивираше действията на Лиу Юшен. Той бе виждал това обвинение в безброй делови списания. Интересуваше го единствено успехът, безкрайното предизвикателство да се състезава интелектуално с глобалната икономика и да излезе на върха. Веднъж бе казал, че бизнесът е нещо повече от война. Войните се водеха между двама противници, докато бизнесът беше борба между индивида и всичко останало. За разлика от войната, деловите съюзи продължаваха само докато се постигне печалба. Залитнеш ли веднъж, трупът на компанията ти ще бъде оглозган като мърша от чакали. Според него другата разлика беше, че войните все някога свършват, докато търговията, непрестанният обмен на стоки и услуги, продължава вечно.

Лиу Юшен слезе от мерцедеса и огледа мъжете около бронираната кола. Изражението му беше неразгадаемо. От войника, който се бе самоубил със собствената си граната, бе останало само червено петно върху бетона. Лиу изгаряше от желание да запали цигара, но наскоро ги бе отказал и бе придобил навика да духа на пръстите на дясната си ръка като касоразбивач, готвещ се да предприеме трудно отваряне на сейф.

Той беше метър седемдесет и пет, по-висок от всичките си войници с изключение на сержант Хуай и още двама, но изглеждаше по-дребен и крехък заради слабото си тяло и продълговатото си лице с остри черти. Никой обаче не можеше да се сравни с жестокостта му, нито да избегне осезаемото напрежение, свито в него. Докато всевиждащите му очи обхождаха разкаяните лица на пазачите, всеки отместваше поглед. Лиу се втренчи в капитан Чен Тай Фат, командира на подразделение на специалните сили на Меча на Южен Китай, чието главно задължение беше да отговаря за охраната на склада.

Чен беше офицер от кариерата, компетентен професионалист, като мнозина от Народноосвободителната армия издигнал се до ранга си както благодарение на фамилните си връзки, така и на способностите си. Баща му беше генерал от военновъздушните сили и ако зрението на Чен не страдаше от някои недостатъци, той щеше да пилотира реактивни изтребители, излитащи от остров Хайнан. Лиу не обвиняваше Чен, че се е родил такъв. Самият той беше облагодетелстван от завоеванията на семейството си с потекло, датиращо от известния Дълъг поход на председателя Мао. Лиу не можеше да прости единствено неспособността.

Застанал с изправени рамене, Чен чакаше онова, което знаеше, че предстои — напълно заслужено порицание. В пристанището бяха проникнали крадци и макар че опитът им да отмъкнат нещо бе осуетен, той беше виновен за пропуска на охраната.

Лиу Юшен духна на пръстите си, сякаш се бе опарил.

— Когато се обади в дома ми, ти каза, че крадците са избягали с помощта на ракетен огън отвъд оградата — започна той и капитан Чен кимна. — Но въпреки това смяташ, че са били дребни бандити, които са искали да откраднат електроника от контейнерите?