Реката на тайните [bg]

Пристъпът на паника зареди Мърсър с адреналин и той посегна да хване въжето с другата си ръка. За щастие трескавите му усилия не го разклатиха и не изложиха на опасност Лорън. Всъщност тя изобщо не разбра, че Мърсър едва не е паднал. Като дишаше тежко, той преметна крак над въжетата, изтегли се нагоре и ги възседна.

Лорън най-после се обърна.

— Хайде. Нямаме много време.

— Идвам — измърмори Мърсър.

След десет минути минаха над стоманената мрежа около склада и забелязаха, че пазачите са разположени по периметъра и до единствения портал. Пред главния вход на сградата бръмчаха моторите на редица големи самосвали.

Покривът се намираше на десетина метра под тях. Мърсър издърпа въжето, закачено на гърба му, направи примка в единия край, спусна я към склада, разклати я и след десетина опита най-после успя да я закачи около един от отдушниците.

— Не ставаш за каубой — подразни го Лорън.

Той я погледна намръщено, но добродушно, дръпна, за да затегне примката, после завърза другия край за стоманеното въже — нали след като се спуснеха на покрива, трябваше да се покатерят нагоре.

Някакъв блясък привлече вниманието му, Мърсър вдигна глава и видя, че към тях се приближава кран, досущ механичен паяк, дебнещ жертвата в паяжината си. В щипците си държеше огромен контейнер. Плъзгаше се почти безшумно по въжетата и прожекторът заслепи Мърсър. Въжетата започнаха да треперят.

— По-живо, Лорън!

Разполагаха с няколко секунди, преди кранът да ги събори или да ги смаже под колелата си.

Без да се колебае, тя се хвана за въжето и се спусна. Мърсър я последва.

— Не спирай — изсъска той. — Кранът ще пререже въжето.

Лорън стигна до покрива. Мърсър погледна нагоре. Първото голямо метално колело се приближи до възлите на въжето. Кранът дори не потрепери. Острите като бръсначи колела прерязаха въжето. Мърсър падна на покрива, като приклекна, за да омекоти удара.

Лорън запази хладнокръвие и издърпа въжето, преди да е увиснало пред отворената врата под тях. После попита:

— Добре ли си?

— Ще бъда, когато се измъкнем оттук. — Мърсър вдигна глава. Кранът спря над последния самосвал. Кабелът беше безнадеждно далеч. Бяха хванати в капан.

Капитан Ваник изглеждаше невъзмутима.

— Основно правило: плановете се объркват веднага щом започнат да се осъществяват. Да отидем да огледаме склада. След това ще мислим как да се измъкнем.

Тя се премести, за да не я освети прожекторът долу, и намери отдушник на покрива. Мърсър се приближи до нея. Чувстваше се безсилен. През отдушника видя, че складът е пълен с контейнери. По бетонния под се разхождаха мъже във военни униформи. Китайци. Мърсър и Лорън се придвижваха от отдушник на отдушник, докато не стигнаха до другия край на склада. Под тях имаше тъмно второ ниво, пълно с големи сандъци, наредени почти до тавана.