Реката на тайните [bg]

Тайната квартира се намираше в тих квартал в северната част на Панама Сити. Сградата бе незабележима едноетажна бетонна къща с малки прозорци и скосен покрив с дълга стряха, за да пази от дъжда единствената врата. Останалите къщи на улицата бяха същите с изключение на боята. Скривалището беше боядисано в бледорозово.

Докато не влязоха вътре, Рене Брунесо отказваше да отговаря на въпросите на Мърсър. Това обаче не попречи на Мърсър да се досети как стоят нещата. Брунесо явно работеше за някоя от френските агенции, по всяка вероятност за Държавна сигурност. Как иначе можеше да се обясни присъствието на войници от Чуждестранния легион?

Мърсър беше объркан от обрата на събитията и трябваше да възвърне хладнокръвието си. Ето защо веднага щом прекрачиха прага и едрият французин се обърна към него, Мърсър заби юмрук в челюстта му и го просна на пода.

— Това ти е, защото едва не ме убиха в Париж — изсъска той, извади пистолета си и се прицели в най-близкия легионер. — Ти не се меси.

Рене го погледна гневно, после кимна. Напрежението намаля. Французинът направи знак на легионерите да отстъпят назад.

— Мисля, че заслужих това, доктор Мърсър. — Брунесо стана и заразтрива челюстта си. — Добър удар. Приятелят ти Жан-Пол Дерозие ме предупреди да не те подценявам. Но вместо да ме обвиняваш, трябва да ми благодариш, че ти спасих кожата. Два пъти за два дни — тази вечер в „ХачКо“ и предишната нощ, когато двама главорези на „Хачърли“ те проследиха от японския ресторант.

Все още изумен от появата на Брунесо, Мърсър не каза нищо и само кимна.

— Смяташ ли, че не те наблюдават? — продължи французинът. — Хората на Лиу сигурно знаят всяка твоя стъпка от пристигането ти в Панама. Той е изградил невероятна мрежа за много кратко време. Но и аз направих същото. Спомняш ли си хората около теб по време на вечерята в японския ресторант?

— Германецът на нашата маса?

— Това му е хубавото на Легиона, нали? Има хора от целия свят. Те осъществиха измъкването ти.

— Кой е германец? — попита Лорън, която тъкмо влизаше.

— Никой, капитан Ваник — отговори Рене. — Минало недоразумение.

Тя погледна Мърсър и видя, че е развълнуван като нея. Последиците от прилива на адреналин и изненадата, че в Панама действат френски шпиони, я бяха накарали да се разтрепери. Лорън се бе надявала, че Мърсър ще я успокои, но усети, че известно време няма да е в състояние да го стори. Брунесо ги заведе в малката всекидневна, където имаше само две канапета. На стената се виждаха прашните очертания на разпятие. Между канапетата бе поставена масичка за кафе. Пепелникът върху нея беше препълнен. От кухнята се появи легионер с кашон студени бири. Сложи шест бутилки на масата и отиде в задната стая. Мърсър и Лорън останаха сами с Рене Брунесо.