Реката на тайните [bg]

— Това ли е съкровището, което е търсил приятелят ти? — прошепна Лорън.

Мърсър кимна.

— Сигурно са го намерили, докато съм бил в болницата, и вече са го претопили. Количеството е огромно, затова някъде в сградата трябва да има пещ. Ето защо не пускат тук панамци.

— А товарът, който Виктор каза, че е пристигнал снощи?

— Нямам представа.

Надзирателят каза нещо на работника и двамата се засмяха. Кюлчето злато се присъедини към другите в микробуса.

— Ще изнасят златото от Панама?

За Мърсър в това нямаше логика.

— Защо да си правят труда да осигуряват бронирана кола, когато могат да го натоварят на кораб, заминаващ за Шанхай? Мисля, че ще го прехвърлят в банка.

— Защо? — попита Лорън, но Мърсър не знаеше отговора на този въпрос. — Има и още нещо, върху което трябва да помислим. Щурмовите пушки на пазачите се произвеждат само за китайските елитни части, като първите подразделения, които изпратиха в Хонконг след предаването му от Британия през 1997 година.

Мърсър не разбра какво има предвид.

— Какво искаш да кажеш?

— Че операцията вероятно е одобрена от китайското правителство.

Той знаеше, че след търговията с наркотици, вторият по големина източник на незаконна печалба в света е контрабандата с предмети на изкуството и антики. Този бизнес носеше милиарди долари, не привличаше голямо внимание от страна на медиите и не изискваше кой знае какви ресурси. Най-често се извършваха фалшификации и кражби, но ограбването на археологически разкопки бързо се превръщаше в изключително доходен бизнес, особено в Южна и Централна Америка, където правителствата нямаха средства да охраняват стотиците новооткрити обекти. В повечето случаи извършителите бяха местни жители, които открадваха един-два предмета от някоя гробница и веднага ги продаваха за нищожна част от реалната им стойност.

Изглеждаше логично някой с връзки и богатство да действа в по-голям мащаб и да организира системни грабежи. Мърсър реши, че са попаднали на такъв случай. Като се имаше предвид и нападението в Париж, съперникът на Гари Барбър за Два пъти откраднатото съкровище сигурно беше някой корумпиран бизнесмен. Жан-Пол Дерозие бе споменал, че някакъв китайски богаташ изкупувал всички документи, свързани с въпроса. Тази идея бе подкрепена, когато Роди Херара им каза, че хеликоптерът е собственост на „Хачърли Консолидейтид“. Разкритието на Лорън, че само правителствени войски разполагат с оръжия като тези на охраната, затвърди предположението му.

Напрегнатият й поглед накара Мърсър да повярва в това заключение и да преосмисли предишните си изводи. Предположението на Роди, че Лиу има влияние в китайското правителство, бе подминато без коментар, но сега придобиваше нов смисъл. От зората на цивилизацията правителствените служители ограбваха съкровищата на народите си. Преживяванията на Мърсър в Африка го караха да мисли, че това е почти задължително. По време на почивка в Египет тази година той бе научил, че гробниците в Долината на царете са плячкосвани скоро след погребенията от крадци, обикновено хора на градоначалника на Луксор, най-близкия град. Историята бе доказала, че само фараонът Тут се е отървал от добре организираните им набези.