Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Реката на тайните [bg]
Реката на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Реката на тайните [bg]

Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:

“Най-добрият съвременен писател на приключенски романи”. Клайв Къслър
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 188
Перейти на страницу:

— Слушам, сър.

— Сержант Хуай, какво стана с американеца в Париж, който се появи в крайречния лагер на Гари Барбър? Мърсър?

— Изпуснахме го, след като снощи излезе от ресторанта, защото пияни туристи блъснаха колата ни, но са го забелязали на летището късно тази сутрин да се качва на самолет за Маями. Ако още искате дневника, който купи, ще трябва да изпратим екип в Щатите.

Лиу се замисли, после каза:

— Няма да е необходимо. Разполагаме с достатъчно стари ръкописи, за да узаконим откритието си, ако някой се запита как сме намерили съкровището. Дневникът, който купа американецът, не е важен. — Директорът на „Хачърли“ за Панама тръгна към колата си. — Ако капитан Чен не успее да намери крадците, искам незабавно да изнесете златото от склада и да разчистите всичко до четирийсет и осем часа.

Чен отвори уста да каже нещо, но Лиу не му позволи.

— Знам какви са инструкциите ни за транспорта. Онова, което не може да бъде изнесено от склада за два дни, трябва да бъде преместено на друго място в пристанището, докато все още можете да го разкарате. Не нарушавайте указанията, но и не оставяйте нищо тук.

— Слушам, сър.

Лиу Юшен се настани на задната седалка на мерцедеса, отвори минибарчето и извади антиацид. Изпи три големи глътки и потрепна от болка, когато от стомаха му изригнаха още киселини. Смяташе, че е твърде млад, за да е болен от язва. Но от друга страна, трийсет и осем години беше твърде крехка възраст за отговорността, което носеше. Както обичаше да прави, когато болката се засилеше, Лиу си представи схемата на йерархията в „Хачърли“. Изпитваше удоволствие да си припомня стълбицата, която бе изкачил. Над него бяха само президентът на конгломерата „ХачКо“ Дън Хой и генерал Ю Куан. Единственият началник на Ю Куан беше министърът на отбраната в Пекин, а на върха на пирамидата стоеше президентът на Китай. Лиу вече се бе издигнал с двайсет позиции и му оставаха още четири. Ако осъществеше операция „Червен остров“, сигурно щеше да стане президент на „Хачърли Консолидейтид“. За тази цел трябваше тайно да го направят генерал и да го издигнат още по-близо до председателското място на Комисията за наука, технологии и индустрия към националната отбрана. Лиу пресметна, че до две години ще бъде прехвърлен в Министерството на отбраната.

Болката в стомаха му намаля.

Съжаляваше за осакатения Пин. Раздробяването на коленете на младия изпълнителен директор беше твърде сурово наказание за грешката в преценката му. Едно порицание би било достатъчно. Но Лиу го бе направил по-скоро за назидание на останалите, отколкото като възмездие за глупавата му грешка. Ако някой трябваше да пострада, това беше Чен, защото бе позволил в пристанището да проникнат крадци, фактът, че бе принуден да използва панамски войници за охрана на външния периметър, за да бъдат доволни местните партньори на „Хачърли“, не беше оправдание в склада да бъдат допускани непознати.

В операция „Червен остров“ нямаше критични моменти, защото всеки етап беше еднакво важен. Сега, когато хората на Лиу играеха по-активна роля, той не можеше да си позволи невнимание. Осакатяването на Пин щеше да служи за напомняне.

Юшен трябваше да поддържа контрола и дисциплината и да се погрижи всичко да върви по график. Всяко забавяне можеше да накара Пекин да отмени операцията. „Червен остров“ беше риск, в който вярваха малцина в най-висшите ешелони. Те си бяха позволили да бъдат убедени само защото Лиу ги бе уверил, че няма да има засечки. Той усещаше, че напрежението се засилва. Златните запаси не бяха неизчерпаеми.

Лимузината пропадна в дупка и Лиу изруга. Не беше ксенофоб, нито дори расист, но бе намразил всичко панамско, откакто пристигна в тази страна — непрекъснатите дъждове, потискащата влага, влошаваща язвата му, и мърлявите бюрократи, които бяха вечно недоволни от подкупите. Но най-много ненавиждаше народа.

Ако не беше желанието на Съединените щати да направят Канала, Панама щеше да си остане затънтена провинция на Колумбия. Американците бяха създали страната буквално от нищо. Теодор Рузвелт бе подкрепил режисирания им бунт срещу колумбийците и бе признал новосъздадената държава още преди мастилото на конституцията й да е изсъхнало. Оттогава Съединените щати бяха налели милиарди долари в Панама. Вярно, Лиу разбираше недоволството на народа, тъй като американците се държаха с панамците като с второкласни граждани, но все пак втори след най-мощната нация в полукълбото беше по-добре, отколкото първи в Третия свят. А Панама неизбежно отново щеше да тръгне по този път.

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 188
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)