Реката на тайните [bg]

Мърсър отново надникна долу. Въпросът беше как да се доберат до прохода. Сандъците им пречеха да се приближат до стената, да прескочат купчината и да се приземят зад нея. Колкото и далеч да скочеха, щяха да стъпят на откритата страна на купчината и китайците щяха да ги видят. Беше ужасно рисковано, но нямаха друг избор.

— Добре — съгласи се Мърсър. — Изчакай, докато гледат на другата страна, и скачай. Но внимавай, защото чакълът не е улегнал и може да потънеш като в плаващи пясъци.

— Ясно.

Тя изчака подходящия момент неестествено спокойно, приклекна и скочи. Движенията й бяха грациозни като на гимнастичка. Тупна на пет крачки от върха на купчината, но затъна до коленете в камъните. Мърсър скочи след нея и се приземи с разперени ръце, за да разпредели тежестта си равномерно. Дръпна Лорън за ръката и започна да се катери към върха. Гърдите го заболяха от падането, дрехите му се напълниха с камъчета и прахоляк. Няколко камъка се изтъркаляха на бетонния под, Мърсър се прехвърли от другата страна на купчината и почти бе издърпал и Лорън, когато чу вик. Бяха ги забелязали.

Очакваше, че на пазачите ще им трябват няколко секунди да се организират, но те откриха огън мигновено. Изстрелите отекнаха силно в затвореното пространство. Лорън се запързаля надолу. Куршумите разпръскваха чакъла и разрушаваха заострения връх на купчината. По гърба й се посипа дъжд от камъчета. Въздухът се изпълни с прах и отломки. После оглушителната канонада внезапно спря. Лорън застина неподвижно и Мърсър се приготви да я бутне напред, когато над тях се появи човек — беше се изкатерил по чакъла. Беретата със заглушител на Лорен изпука и мъжът падна, като изстреля откос с автоматичната си пушка. Изведнъж затрещяха десетки оръжия.

— Ще дойдат и други — припряно предупреди Лорън.

Тръгнаха напред. Лорън държеше на прицел пространството отпред, а Мърсър се съсредоточи върху ръба на купчината и тила.

Над върха на двайсет метра зад тях се появи глава. Мърсър стреля и се приготви за ответен огън, но вместо да използва пушката си, китаецът хвърли граната, която описа широка дъга във въздуха — явно искаше да я хвърли пред тях. Гранатата обаче падна точно на върха на купчината, търколи се от другата й страна и тупна до бронираната кола. Разнесоха се крясъци, последвани от силна експлозия, която разтърси целия склад.