Реката на тайните [bg]

— Възможно е да са видели част от златото, сър.

— Бяха ли достатъчно близо, за да видят печатите на него?

— Не, сър. Бяха на второто ниво, твърде далеч, а и ъгълът оттам е малък.

— Вярно ли е? — обърна се Лиу към Хуай.

— Оглеждах оградата по периметъра, когато престрелката започна, но хората ми потвърдиха това. Златото беше покрито, с изключение на момента, когато един от помощниците ви разви едно кюлче. Но крадците са били твърде далеч, за да видят печата.

Лиу погледна двамата мъже в костюми, които бяха наблюдавали прехвърлянето. Черните му очи безмълвно зададоха въпроса кой е погледнал кюлчето злато. Двамата пребледняха под изпитателния му поглед и след дълга пауза единият избута напред другия.

— Пин, господин Лиу.

— Какво ще кажеш, Пин? — любезно попита Юшен. — Заплашителността в държането му изведнъж изчезна. — Видя ли златото ми?

Младият изпълнителен директор не събра смелост да отговори и кимна с наведена глава.

Лиу се засмя.

— Не се тревожи, Пин. На твое място и аз бих се изкушил да го погледна. Рядко ни се предоставя възможност да видим четирийсет милиона долара накуп.

Пин вдигна глава и си позволи да се усмихне. И тогава забеляза дискретния знак на шефа си към сержанта на командосите.

Хуай извади оръжието си и натисна спусъка. Куршумът улучи Пин в капачката на дясното коляно. Докато той се превиваше, Хуай стреля отново и другото коляно се раздроби в облак от кръв и частици от кости. Младият изпълнителен директор се строполи на бетона и закрещя от неописуема болка. Тялото му надделя над способността на мозъка да се справи с агонията и Пин загуби съзнание.

Лиу погледна замислено другия си заместник и остана доволен, че е постигнал целта си, когато на слабините на мъжа се появи мокро петно.

— Нека наказанието на Пин да ви напомня да не забравяте, че това е военна операция и няма да търпя грешки. Не сме в Хонконг или в Шанхай, а в страна, която допреди няколко години беше марионетка на американците. Панамците наскоро се освободиха от империализма на Съединените щати и проявяват предпазливост към всеки чужденец, особено към нас. Панама е католическа страна и гражданите й смятат комунизма за обида към техния Бог. Нашите инвестиции в инфраструктурата са добре дошли, но ние не сме. Поради тази причина планирах операция „Червен остров“ така, че да сведе до минимум реалното ни участие. Една неволна грешка или споменаване за онова, което ще се случи, и хората ще излязат на улиците. Те обичат да го правят. Омар Квинтеро е най-непопулярният президент на страната след Ортега. Ако не укрепи властта си, не след дълго ще тласне Панама към хаос. Капитан Чен?

Чен излезе напред.

— Сър?

— Видя какво стана с човека, позволил си да погледне златото без разрешение. Искам с крадците да се случи нещо още по-лошо.