Рубинения кръг [bg]

— Освободи я! Освободи магията!

Това, което бе направила тя, създаването на това безумно количество огън, не беше малка промяна на съня. Нина трябваше не само да преодолее контрола на Олив, но и моя, за да достигне до същността на съня. Беше нужно потресаващо огромно количество дух, за да се изпепелят с един замах всичките трима стригои. Беше поне два пъти повече, отколкото я бях виждал да използва в предишните ни съвместни сънища.

Огънят изчезна (както и изпепелените стригои) и Нина се свлече на колене. Обхвана главата си с длани и започна да крещи. Пронизително и неспирно. Полутъмният паркинг около нас се превърна в слънчевата вила „Гети“, когато се завърна моят контрол върху съня — благодарение на нейните усилия. Коленичих до нея и нежно отпуснах ръце на раменете й. Изцъклените й очи се взираха невиждащо напред, а тя не спираше да крещи.

— Нина. Нина… всичко е наред. Всичко е наред.

Ала знаех, че не беше. Тя не крещеше заради стригоите. Ставаше нещо друго — това бяха ужасяващите последствия от използването на такова невероятно количество дух. Седмици на постоянно черпене от мощта на магията, сега последвани от този неистов изблик… всичко това беше твърде много. Последната капка. Нямах представа колко много е пострадала, но нещо много сериозно не беше наред. Трябваше да ни събудя и да разбера как се чувства тя в реалния живот. С тази мисъл оставих съня да се разсее.

— Нина…

Тих глас привлече вниманието ми. Не бях разбрал, че Олив се е пренесла заедно с нас във вила „Гети“. Когато Нина опожари стригоите, тя бе отнела напълно контрола от Олив и временно от мен. Сега Олив не разполагаше с нищо — без контрол, не можеше да избяга. Ала тя бавно се стопяваше, също като мен и Нина, докато ни връщах обратно в реалния свят.

Обаче преди всички ние да изчезнем, видях съвсем ясно няколко неща. Едното беше загриженото лице на Олив, докато се взираше в Нина. Без значение какво се бе случило помежду им, Олив обичаше сестра си и не се опитваше съзнателно да я нарани с тези препятствия и капани.

Другото, което забелязах, беше, че пелерината на Олив беше изчезнала. Тъй като нямаше контрол върху съня, Олив сега се бе появила такава, каквато беше в действителността.

Дрехите й бяха овехтели и протрити, сякаш преди това са били носени от други. На шията й висеше малък кръгъл медальон със зелено по края. Никога по-рано не го бях виждал и не знаех какво означава.

Но когато я погледнах за последен път, преди да се събудя, зърнах нещо друго, което мигновено разпознах.

Сънят окончателно се разпадна и аз се озовах седнал и буден в леглото в странноприемницата. Докато примигах няколко пъти, за да фокусирам погледа си, Сидни стисна ръката ми и се опита да ме успокои.