Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Роза се намеси:
— Мамо, учителите на Чък твърдят, че той работи много упорито в училище.
Гас добави:
— А ме бие и на шах.
— Тогава питам какъв е проблемът — настоя баба им. — Ако продължава така, няма да отиде в Харвард.
Чък се обади:
— Просто чета бавно, това е всичко.
— Странно — продължи тя. — Свекър ми, твоят прадядо по бащина линия, беше най-успелият банкер от своето поколение, а едва четеше и пишеше.
— Не знаех това — каза Чък.
— Вярно е — отговори му баба му. — Но не го използвай като оправдание. Работи по-здраво.
Гас погледна часовника си.
— Мамо, ако си готова, по-добре да тръгваме.
Най-накрая влязоха в колата и отидоха в клуба. Баща им бе запазил маса за вечерта и беше поканил семейство Реншоу и потомството им — Дот и Джордж. Уди се огледа, но за свое разочарование не видя Джоан. Погледна плана с масите, поставен на един триножник във фоайето, и с ужас установи, че не е отбелязана маса на семейство Рузрок. Нима нямаше да дойдат? Това щеше да унищожи вечерта му. Разговорът над раците и пържолите се въртеше около събитията в Германия. Според Филип Реншоу Хитлер вършел добра работа. Бащата на Уди съобщи: — Според днешния брой на Сентинел са вкарали в затвора един католически свещеник затова, че е критикувал нацистите. — Да не сте католик? — изненадано запита господин Реншоу.
— Не, аз съм от Епископалната църква.
— Не става дума за религията, Филип — твърдо се намеси Роза. — Говорим за свобода. На млади години тя била анархистка и все още си оставаше свободолюбива по сърце. Някои хора пропускаха вечерята и идваха по-късно направо за танците; докато поднасяха десерта на Дюърови, прииждаха още гости. Уди се озърташе за Джоан. В съседната зала оркестърът започна Континентал — хит от миналата година. Не можеше да каже какво в нея го е привлякло толкова. Повечето хора не биха я определили като голяма красавица, въпреки че определено беше забележителна. Приличаше на някоя царица на древните ацтеки — с високи скули и с орловия нос на баща си Дейв. Имаше гъста черна коса и кожа с маслинова отсянка — несъмнено заради персийските си предци. В нея имаше някаква всепоглъщаща напрегнатост — затова Уди копнееше да я опознае по-добре, да я накара да се отпусне и да я чуе как говори тихо за незначителни неща. Усещаше, че силното й присъствие показва способност за изпитване на дълбока страст. Тогава си каза: „Е, кой претендира да е експерт по женската част?“ — Търсиш ли някого, Уди? — баба му не пропускаше почти нищо.
Чък се изкикоти нарочно.
— Просто се питам кой ли ще дойде за танците — небрежно отвърна Уди, но се изчерви. Още не я бе забелязал, когато майка му стана и те напуснаха масата. Безутешен, той отиде в балната зала под звуците на Лунен блясък на Бени Гудман — и там беше Джоан; явно е дошла, докато той не е гледал. Уди бе окрилен. Джоан носеше сребристосива копринена рокля с проста кройка и остро деколте, която подчертаваше фигурата й. Тя беше страхотна и в полата за тенис, която разкриваше дългите й кафяви крака; това бе още по-предизвикателно. Докато се носеше грациозно и уверено из залата, гърлото на Уди пресъхна. Той се насочи към нея, но балната зала се бе изпълнила и той изведнъж стана дразнещо популярен — всеки искаше да си поговори с него. Пробивайки си път през тълпата, с изненада видя скучния Чарли Фаркарсън да танцува с жизнената Дейзи Пешкова. Не можеше да си спомни да е виждал Чарли да танцува с някого, особено с хубавица като Дейзи. Какво ли бе сторила, за да го извади от черупката му? Когато достигна Джоан, тя беше в най-отдалечения от оркестъра край на залата и за негово разочарование бе затънала в спор с няколко момчета, с четири-пет години по-големи от него. За щастие, беше по-висок от повечето от тях, та разликата не биеше толкова на очи. Всички държаха чаши с кола, но Уди можа да подуши уиски — някой трябва да носеше плоско шише в джоба си. Присъедини се към тях и чу думите на Виктор Диксън: — Никой не одобрява линчуването, но трябва да разбереш проблемите, които имат хората в Юга. Уди знаеше, че сенаторът Вагнер е съставил законопроект за наказване на шерифите, които позволяват линчувания — но президентът Рузвелт отказа да го подкрепи.
Джоан бе вбесена.
— Как можеш да говориш така, Виктор? Линчуването е убийство! Не трябва да разбираме проблемите им, трябва да ги спрем да не убиват хора! Уди с удоволствие разбра колко много Джоан споделя политическите му убеждения, но за съжаление моментът не бе подходящ да я покани на танц. — Не става, мила ми Джоан — отвърна й Виктор. — Негрите от Юга всъщност не са цивилизовани. „Може и да съм млад и неопитен,“ — помисли си Уди — „но не бих допуснал грешката да говоря толкова снизходително с нея.“ — Нецивилизовани са хората, които извършват линчуванията! — възрази тя.