Зимата на света [bg]

— О, да, забравих какъв експерт по жените си ти.

Чък се изчерви. Досега не бе имал приятелка:

— Не е нужно да си експерт, та да видиш нещо, което е под носа ти. Те винаги си говореха така. В това нямаше злоба — просто бяха напълно откровени един с друг; бяха братя, тъй че нямаше нужда от любезности. Стигнаха вкъщи — сграда в псевдоготически стил, построена от покойния им дядо, сенатора Кам Дюър.

Влязоха тичешком, за да вземат душ и да се преоблекат.

Уди вече бе висок колкото баща им и сложи един от старите му официални костюми — малко поизносен, но това не бе проблем. По-малките момчета щяха да са по училищни униформи или в блейзъри, но колежаните — в смокинги, а Уди много искаше да изглежда по-голям. Тази вечер ще танцувам с нея, мислеше си той, докато си приглаждаше косата с брилянтин. Щеше да я държи в ръцете си. Дланите му щяха да усещат топлината на кожата й. Щеше да погледне в очите й, когато тя се усмихва. Гърдите й щяха да докосват сакото му по време на танците. Когато слезе долу, родителите му чакаха в приемната — баща му пиеше коктейл, а майка му беше запалила цигара. Сенаторът бе висок и слаб, приличащ на закачалка за дрехи в двуредния си смокинг; съпругата му бе красива, въпреки че имаше само едно око — била е родена така. Днес изглеждаше невероятно в роклята си до пода — черна дантела върху червена коприна и късо черно кадифено сако. Бабата на Уди дойде последна. На шестдесет и осем години тя беше изпълнена с достойнство, елегантна и слаба като сина си, но дребничка. Проучи роклята на майка му и рече:

— Роза, изглеждаш прекрасно, скъпа моя.

Винаги бе мила към снаха си. С всички останали се държеше язвително. Гас й направи коктейл, без да я пита. Уди криеше нетърпението си, докато тя си пиеше питието. Баба не можеше да бъде препирана. Тя смяташе, че ни едно светско събитие няма да започне преди пристигането й — та нали беше доайенът на висшето общество в Бъфало, вдовица на един сенатор и майка на друг такъв, матриарх на едно от най-старите и най-издигнати семейства на града.

Уди се запита кога ли е хлътнал по Джоан.

Познаваше я през по-голямата част от живота си, но винаги беше смятал момичетата за скучната публика на вълнуващите момчешки приключения — докато преди две или три години момичетата изведнъж не се превърнаха в нещо по-интересно дори от колите и моторните лодки. Но дори тогава се интересуваше повече от момичета на неговата възраст или от малко по-малки. Джоан винаги го беше третирала като дете — умно дете, с което може да се говори от време на време, но не и евентуален приятел. Това лято обаче, без никаква видима причина, той внезапно започна да я вижда като най-съблазнителното момиче на света. За съжаление, чувствата й към него не се бяха променили по сходен начин.

Все още не.

Баба му се обърна с въпрос към брат му:

— Как върви училището, Чък?

— Ужасно, бабо, както ти е много добре известно. Аз съм кретенът на семейството, крачка назад към маймунските ни предци. — Доколкото ми е известно, кретените не използват фрази като „Маймунските ни предци“. Наистина ли си напълно сигурен, че и мързелът не играе някаква роля?