Тайната на забранената книга [bg]

— Името ми е Малусѐ, задник! — изсъска той.

Една точка за Баронс, помислих. Джей Джей-Джуниър още мразеше името си. Загубата на безмерно богатство изглежда не го раздразни толкова, колкото да се обърнат към него с името, с което е бил кръстен.

Баронс прокара надменен поглед по вампира — от бухналото, окървавено жабо, до заострените, обшити с коприна кожени пантофи.

— Малусѐ Задник? — повтори той. — А аз мислех, че последното ти име е „моден кошмар“.

Нечовешките жълти очи на Малусѐ се свиха.

— Имаш ли предсмъртно желание, човеко?

Беше се възстановил бързо, лицето му отново беше празно, гласът му беше контролиран, толкова лек и мелодичен, че беше почти словесна милувка.

Баронс отново се засмя.

— Имам. Но се съмнявам, че ще ми помогнеш за него. Какво знаеш за Шинсар Дъб, Джуниър?

Малусѐ трепна, почти незабележимо, но аз все пак го видях. Ако не го наблюдавах толкова отблизо, нямаше да го засека. Два пъти вече издаде емоция, нещо, което можех да се обзаложа, правеше рядко. Погледна към пазачите, после към вратата и каза:

— Вън! Освен теб! — посочи към Баронс.

Баронс обгърна с ръка раменете ми и аз незабавно потреперих, точно както бях направила миналата нощ, когато ме беше докоснал. Мъжът оказваше странен физически ефект върху мен.

— Тя остава с мен — каза Баронс. Малусѐ ми хвърли неодобрителен поглед. Бавно, много бавно, устните му се извиха. Усмивката не стигна до тези негови студени, мъртви, животински очи.

— Някой определено е взел старомодната песен на „Ролинг Стоунс“ присърце, нали? — промърмори.

Явно всички са модни критици. Знаех коя песен има предвид — „Тя е дъга“. Когато я слушах на айпода си, затварях очи и се завъртах, представях си, че съм в огряно от слънцето сечище, ръцете ми са разперени широко, а главата ми е отметната назад, докато ярки багри във всички нюанси струят от пръстите ми като от пистолети за боядисване и оцветяват дървета, птици, пчели и цветя и дори слънцето в небето, във възхитителни тонове. Обичах тази песен. Когато не му отговорих — с Баронс може да бяхме постигнали съглашение за това как ще се обръща към мен, но аз все още имах заповед да си държа устата затворена — Малусѐ се обърна към телохранителите си, които не бяха помръднали и сантиметър, и изсъска:

— Казах вън!

Двете Ънсийли се спогледаха, после проговориха с гробовен глас:

— Но, о, Велики немъртъв…

— Сигурно се шегуваш, Джуниър — промърмори Баронс, клатейки глава. — Не можа ли да измислиш нещо малко по-оригинално?

— Сега! — Когато Малусѐ оголи зъбите си към тях, момчетата-носорози напуснаха. Но изобщо не изглеждаха щастливи.