Тайната на забранената книга [bg]

Четири високи етажа бяха натрупани произволно един върху друг, украсени с черен покрив на фона на кобалтовото нощно небе, който нямаше никакъв смисъл, а скачаше произволно от плосък към опасно стръмен и отново към плосък. Дървета със скелетни клони, отчаяно нуждаещи се от подрязване, дращеха в плочите, като дъбови нокти по капака на ковчег.

Къщата се простираше на цял акър и не бих се изненадала да науча, че има повече от шестдесет или седемдесет стаи. На последния етаж стробоскопски19 светлини проблясваха зад високи, тесни прозорци в такт с буйна, енергична музика. На долните етажи атмосферата беше различна — черни и пурпурни свещи бяха избраното осветление, а музиката беше нежна, замечтана и чувствена.

Баронс ми беше дал добро описание на скорошния ни домакин по пътя насам. Малусѐ беше роден като Джон Джонстън-Джуниър в семейство, притежаващо стари британски пари преди около трийсет години. Когато старшите Джоунстънови бяха умрели в подозрителна катастрофа с кола, оставяйки двайсет и четиригодишния си син единствен наследник на състояние от няколкостотин милиона долара, Джей Джей-Джуниър беше обърнал гръб на бащината си огромна финансова империя, беше продал една след друга компаниите и беше ликвидирал активите. Беше се отървал от срамно повтарящото се име, като законно го беше сменил с единственото, романтично Малусѐ, беше се облякъл в стил изискан стимпънк и се беше представил на готик обществото като един от новите немъртви.

През годините няколкостотин милиона долара му бяха донесли обширен култ от истински привърженици и твърди почитателки, а в някои среди името Малусѐ беше почти синоним на Лестат20.

Баронс никога не го беше срещал лице в лице, но го беше виждал няколко пъти в модерните нощни клубове. Беше се заел да проследи интересите и придобивките на Малусѐ.

— Преследва много от артефактите, от които се интересувам и аз — ми каза. — Последния път се опита да предложи по-висока цена от мен на специален интернет аукцион. Един богат отшелник в Лондон, Лукън Тревейн, изчезна и след дни голяма част от колекцията му беше на черния пазар. До мен стоеше хакер, който разби цялата компютърна мрежа на Малусѐ в критичния момент. — С блеснали черни очи Баронс се усмихна — хищник, наслаждаващ се на спомена от ценено убийство.

Но усмивката му изчезна, когато продължи.

— За съжаление, това, което се надявах да открия в колекцията на Тревейн, вече не беше там. Някой ме беше изпреварил. Във всеки случай, Малусѐ трябва да е научил за Шинсар Дъб през годините, предхождащи смъртта на баща му. Старият Джонстън обожаваше артефактите и предизвика значителна врява в света на антиките, когато преди време на черния пазар се появиха фотокопирани страници на това, което мнозина вярват, че е митично — всъщност, подигравка с икона. Нямам представа колко фотокопирани комплекта има, но знам, че Малусѐ е видял страниците в някакъв момент. И оттогава немъртвият тъпак ми се пречка.