Тайната на забранената книга [bg]

Докато се пъхах в дрехите, си спомних как с Алина се подигравахме на вампирските книги и романи, и на цялата паранормална мания по принцип, която беше започнала със създаването на малко, бледо, очилато момче, което живееше под стълбището.

Това беше преди да знам, че наистина има неща навън в нощта.

— Какво, по дяволите, си облякла, госпожице Лейн? — настоя Баронс.

Бях облякла сочна прозрачна пола в почти всички пастелни нюанси от цветовата гама, която прегръщаше бедрата ми и се пенеше около глезените ми, прилепнал розов потник с копринени презрамки и остро деколте, който подчертаваше бюста ми, и изискани розови високи токчета, с каишка през глезените ми. Цветовете подхождаха поразително на целунатата ми от слънце кожа и на тъмните къдрици. Изглеждах женствена, мека и секси като млада жена, не по начина, по който изглеждаха жените в Каза Бланк. Плъзнах се чевръсто покрай редове библиотеки, към мястото, където стоеше той, чакайки нетърпеливо до входната врата на магазина и забих пръст в негова посока.

— Ако тази вечер отново се държиш с мен като с някоя от твоите пачаври, Баронс, можеш да забравиш за малката ни уговорка. Имаш нужда от мен точно толкова, колкото и аз от теб. Това ни прави равноправни партньори в моята книга.

— Е, твоята книга просто е грешна — каза той равно.

— Не, твоята е — казах аз точно толкова равно. — Измисли друг начин да обясниш присъствието ми! Не ми пука какъв. Но ако отново ме наречеш последната си петуния или направиш непредизвикани забележки за устата ми и орален секс с теб, считай, че партньорството ни е приключило.

Той повдигна вежда.

— Петуния ли, госпожице Лейн?

Намръщих се.

— Задник, Баронс.

Той скръсти ръце и погледът му падна на лъскавите ми отровно червени устни.

— Да разбирам ли, че има предизвикани забележки към устата ти и орален секс с мен, госпожице Лейн? Бих искал да ги чуя.

Свих очи и подминах идиотската му насмешка.

— Този Малъс наистина ли е вампир, Баронс?

Той сви рамене.

— Твърди, че е. Обграден е от хора, които вярват, че е. — Огледа ме от главата до петите. — Снощи каза, че искаш да знаеш какво да очакваш, за да избереш по-добре облеклото си. Казах ти, че ще посетим вампир в готическа бърлога тази вечер. Защо тогава, госпожице Лейн, изглеждаш като жизнерадостна дъга?

Вдигнах рамене по същия начин.

— Вземи ме или ме остави, Баронс!

Той ме взе. Сякаш знаех, че ще ме вземе. Има няколко неща, без които ловуващ мъж не може. Хрътката му е едно от тях.