Войната срещу рулите [bg]

Диди си спомни всичко това, докато ситнеше между двамата рули. Бе окуражен от факта, че те все още не му бяха разкрили самоличността си. Продължаваха да се преструват.

Улиците станаха много по-светли. Напред, на фона на синьо-черното небе, се виждаше силуетът на Кораба. Всичките сгради, с които бе претъпкан Пътя, отдаваха слънчевата светлина, погълната през деня. Стоетажната административна сграда грееше като скъпоценен камък в сянката на внушителния Кораб, а всички останали постройки светеха с интензивност, която варираше в зависимост от размерите им.

Тримата стигнаха до Пресечка 2. Самият Път беше Пресечка 1.

Прекосиха улицата и се приближиха до бариерата. Двамата рули спряха пред широката два метра и половина набраздена метална лента с всмукващ ефект и се взряха надолу към разположените под решетката вентилатори.

Преди един век, когато рулът и човекът за пръв път бяха осъществили контакт, около отбранителните съоръжения и военните райони бе имало бетонни стени или телени огради с високо напрежение. После беше открито, че рулите могат да отразяват електрическия ток и че техните здрави кожи са непроницаеми за убожданията от шиповете на бодливата тел. Бетонът беше също така неефикасен. Стените обикновено рухваха в присъствието на определени енергии, насочвани от рулите. А сред работниците, пристигнали да ги ремонтират, имаше обикновено по някой рул, който посредством процес на смяна на образи и убийства успяваше да проникне вътре. Въоръжени патрули често бяха избивани до един, а техните места биваха заемани от рули самозванци. Бариерата от въздухозасмукващ тип бе само на няколко години. Тя се простираше по целия път около Дворовете. Пресичащите я човешки създания едва я забелязваха. Но рул, който се опиташе да премине през нея, умираше за по-малко от три минути. Тя беше една от най-големите човешки секрети.

Диди усети колебанието на придружителите си и им каза:

— Благодаря ви, че ме доведохте дотук. Вече мога да се оправя и сам.

Единият от шпионите се засмя. Смехът приличаше на човешкия, ако се вземеше предвид само звукът, но липсваше някаква важна лична интонация. За ушите на Диди прозвуча ужасно.

— Знаеш ли, ти изглеждаш много добро момче — каза едното същество. — Само за да ти покажем, че не сме лоши, ще ти предложим едно малко забавление — просто за една минута, а?

— Забавление ли? — попита Диди.

— Виждаш ли тази бариера?

Диди кимна.

— Добре. Както вече ти казахме, ние сме от тайната полиция, антирулската. Наясно си с това, нали?

Диди отвърна положително и се запита какво ще последва.