Войната срещу рулите [bg]

— Какво ти прошепна тази? — попита Джеки.

Слизаха с ескалатора в тунела под Пътя. Диди, който се вслушваше напрегнато за звука — защото нямаше никакъв друг особен шум, — се обърна.

— О, същото, каквото каза и на вас.

Джеки, изглежда, се замисли. Стигнаха пътеката и Диди незабавно тръгна по нея. Небрежно се оглеждаше за метална колона с Н върху нея. Внезапно я видя на трийсетина метра отпред.

— Защо ще си прави труда да ти шепне, ако бездруго е възнамерявала да ни каже? — обади се зад него Джил.

Диди трепна, но тренингът му надделя.

— Мисля, че просто си направи шега с нас, нали сме деца — каза той.

— Шега? — изсумтя Джеки.

— Какво правим тук, под Кораба? — попита Джил.

— Уморих се — отвърна Диди, седна на края на пътеката до дебелата метър и половина метална греда и заклати краката си над бездната. Двамата рули минаха покрай него и застанаха от другата страна на колоната. Очевидно възнамеряваха да разменят информация помежду си или… с други.

Диди бръкна под пътеката. Прекара бързо пръсти по метала, напипа малкия бластер и с едно-единствено движение го плъзна в джоба си. После пое дъх, за да се успокои, и зачака. Започна да усеща вибрацията на метала с костите на бедрата си. Допреди малко специалните му обувки бяха поглъщали по-голямата част от това трептене, а той бе така съсредоточен върху рулите, че не го бе забелязал. Сега го забелязваше. Макар и леко, тялото му се тресеше и потръпваше. Почувства се въвлечен в звука. Мускулите и органите му жужаха и тръпнеха. За малко забрави рулите и за един момент му се стори неизмеримо странно, че седи тук, върху голия метал, незащитен и в тон със самия звук. Отдавна знаеше, че вибрацията тук ще е ужасна. Центърът на Дворовете бе изграден от метал и дори най-добрите антивибрационни материали, с които бяха покрити улиците и пътищата, не можеха да заглушат буйството, силите и енергиите, съсредоточени на тази малка площ. Тук бяха нажежените атомни реактори и машините, които можеха да щанцоват стотонни плочи от електростомана.