Войната срещу рулите [bg]

Някъде някой рулски шпионски център беше известил за човешката активност на Майра 23 и бе изпратил група шпиони да се справят с нея. Включените индивиди, на които е липсвала пълна информация, бяха действали по типичен рулски план с обичайната рулска храброст.

Джеймисън погледна с крайчеца на окото си напредващата редица, която можеше да бъде само от рожбите на лимфните зверове. Тя бе неравна и вече се намираше само на десетина метра. В една точка зърна някаква извиваща се форма на сиви петна. До минута съществата щяха да бъдат навсякъде около тях.

Не биваше да чака нито миг повече. Трябваше да се довери на верността на анализа си и да използва знанието си срещу рулския враг. С две крачки беше до Клъги.

— Качвай се на кара — каза той високо. — Няма смисъл да умираме и двамата. — И шепнешком добави: — Заобиколени сме от лимфи. Аз ще се спася, като остана неподвижен. Качвай се! — И тласна Клъги към аероколата. Инженерът се поколеба за миг, после се мушна в нея и отлетя, без да чака рулите.

Джеймисън хукна към джунглата. Надяваше се рулите да не го убият. Нали така биха провалили плана си.

Само да можеше да отклони вниманието им за още няколко секунди…

Внезапно във въздуха около него се разнесе пращене и сякаш всички нерви в тялото му се събраха на кълбо. Напълно безпомощен, той се строполи на земята, лявото му рамо изхрущя при удара.

Не загуби съзнание, но чак след секунда-две осъзна, че се бе случило онова, което искаше. Един от рулите го беше достигнал с разряд парализираща енергия. Дано само да не си бе счупил някоя кост в рамото или ръката. Нямаше как да разбере. Бяха напълно изтръпнали като останалата част от тялото му. Една ужасяваща мисъл изскочи в съзнанието му: ами ако лимфните създания го бяха нападнали в момента, когато се удари в земята, и вече се хранеха с неговите жизненоважни органи! Можеше ли единственото указание за отиващия си живот да бъде отслабващото му съзнание?