Войната срещу рулите [bg]

След като приключиха разговора, Джеймисън се свърза с един от правителствените офиси за изследвания и разговаря с някакъв невролог за „нервните“ линии, с които очевидно го бяха хипнотизирали.

След няколко дни бе отново на бюрото си.

— Търсят ви на видеофона — обадиха се от централата.

Джеймисън включи апарата и още преди да се появи картината, каза:

— Да?

Беше Веда. И беше разтревожена.

— Току-що ми съобщиха от Игралната площадка, че Диди е излязъл да търси източника на звука.

— О — възкликна Джеймисън.

Взря се внимателно в лицето й. Беше извънредно привлекателно, добре оформено, с чиста кожа и увенчано с красиво навита черна коса. В момента обаче не беше нормално. Очите й бяха широко отворени, мускулите напрегнати, косата разрошена. Женитбата и майчинството бяха повлияли дълбоко на неговата любима.

— Веда — каза рязко той, — не се тревожи.

— Но той е там, навън. А се говори, че целият район е пълен с рулски шпиони. — Тя потръпна.

— Игралната площадка му е позволила да отиде, нали? Значи е преценила, че е готов.

— Но ще бъде навън през цялата нощ.

— Слушай, мила, това трябваше да се случи — каза Джеймисън. — То е част от процеса на растеж и ние го очакваме от деветия му рожден ден през май. — После внезапно смени темата. — Какво ще кажеш да излезеш малко на пазар? Това във всички случаи ще отвлече вниманието ти от него поне през следобеда. Харчи… — той направи едно бързо пресмятане, погледна още веднъж лицето й и увеличи първоначалната цифра — за каквото искаш. За себе си. Сега довиждане и не се тревожи.

Прекъсна връзката и се изправи. Остана дълго време при прозореца, загледан надолу към Дворовете. Оттук не можеше да види Пътя или Кораба. Те бяха от другата страна на сградата. Но приказната красота на това, което виждаше, го завладя както винаги. „Дворовете“ беше предградие на Слънчевия град, а тази голяма столица със своята изкуствена тропическа обстановка беше гледка, която нямаше равна на себе си в контролираната от човека част на Галактиката. Сградите и парковете на Слънчевия град се простираха до всички хоризонти.

Той погледна пак към Дворовете, после бавно се извърна от прозореца. Някъде там, долу, неговият деветгодишен син изследваше света на звука. Да мисли за това или за рулите нямаше да бъде от ни най-малка полза нито за него, нито за Веда.