Войната срещу рулите [bg]
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната срещу рулите [bg]». Краткое содержание книги:
Това обаче не можеше да му помогне. Очевидно тя нямаше как да открие присъствието на рул, поне не го показа по никакъв начин. Беше по-добре още да се преструва, че продължава да се интересува от звука, което в известен смисъл беше вярно.
— Мисля, че тези генератори долу причиняват големи вибрации.
— Да, точно така.
Диди внезапно се съсредоточи. Бе впечатлен, но не и убеден.
— Все още не разбирам как това може да доведе до мощен звук.
— Всички вие, изглежда, сте добри момчета — каза тя. — Възнамерявам да ви прошепна на ухо едно указание. Първо на теб — махна тя на Диди.
Това му се стори странно, но той не се поколеба. Тя се наведе и му рече тихо:
— Не се изненадвай. Ще намериш един много малък бластер под ръба на металния тротоар под Кораба. Слез с ескалатор седем и завий надясно. Той е точно отсам една греда, означена с голямо Н. Кимни, ако си ме разбрал.
Диди кимна.
— Пусни го в джоба си — продължи жената бързо. — Не го използвай, докато не ти бъде наредено. Късмет. — После се изправи и каза високо: — Това ще ти даде известна представа. — После махна на Джеки. — Ти си следващият.
— Не са ми нужни никакви указания — каза Джеки. — Освен това не искам никой нищо да ми прошепва.
— Аз също — каза Джил.
— Ама много сте срамежливи — засмя се жената. — Е, нищо. Все пак ще ви дам едно указание. Знаете ли значението на думата миазма? — Тя гледаше Джеки.
— Изпарение.
— Тогава това е моето указание. Миазма. А сега е по-добре да тръгвате. Слънцето ще изгрее в шест без няколко минути, а вече минава два.
Жената пак взе книгата и когато след малко Диди се обърна да я погледне, изглеждаше като част от стола. Беше така неподвижна, че не приличаше на жива. Обаче благодарение на нея той знаеше, че положението наистина е опасно, както бе подозирал. Сигурно беше в опасност самият Кораб. Точно към него се беше отправил той.
19.
Тревор Джеймисън се събуди внезапно. Жена му седеше на ръба на леглото. Той погледна светещия циферблат на часовника си. Беше два часът и двадесет и две минути след полунощ.
О, Господи! Трябваше да я убеди да заспи. А ако можеше и той да се унесе пак чак до сутринта…
— Не мога да спя — каза Веда така плачливо, че чак му призля. Защото нейната тревога беше все още доста неопределена. Най-добре беше да се престори на дълбоко заспал.
— Скъпи.
Джеймисън се размърда, без да отваря очи.
— Мили.
— Скъпа, моля те — измърмори той и отвори едното си око.
— Колко ли други момчета са навън тази нощ?
— Веда, какво искаш? Да ме събудиш ли?
— О, извинявай. — В тона й обаче нямаше извинение и след миг тя забрави, че бе произнесла тези думи.
— Мили.
Той не отговори.
— Мислиш ли, че бихме могли да разберем? — попита тя.
Той възнамеряваше да не продължава разговора, но съзнанието му само започна да се занимава с възможното значение на думите й. Удиви се на безсмислеността на въпроса и се разсъни.
— Какво да разберем?
— Колко са.
— Колко са кои?
— Момчетата… навън тази нощ.
— Веда, утре съм на работа — каза с въздишка Джеймисън. Измъчваше го много по-отчаян страх от нейния.
— Работа! — сопна се Веда. — Никога ли не мислиш за нищо друго освен за работата си? Нямаш ли никакви чувства?
Джеймисън премълча, но това не беше начинът да я върне в леглото.
— Бедата при вас, мъжете, е, че с времето ставате безчувствени — продължи тя с по-висок тон.
— Ако искаш да разбереш дали съм обезпокоен — не, не съм — каза той сурово. Трябваше да продължава в същия дух. Седна в леглото, запали лампата и каза високо: — Мила, ако това ти достави някакво удоволствие, вече успя да ме събудиш.
— Мисля, че трябва да телефонираме — каза Веда. — Ако ти не го направиш, ще го направя аз.
Джеймисън изпъшка и се надигна.
— Добре, но да не си посмяла да ми висиш над главата, докато се обаждам. Няма да позволя никой да помисли, че съм съпруг под чехъл. Ще стоиш тук.
Добре беше, че тя бе наложила взимането на решението. Той излезе от спалнята и затвори решително вратата. На видеофона даде своето име. След кратка пауза на екрана се появи сериозното лице на мъж в космонавтска адмиралска униформа. Познаваха се служебно.