![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Лошото време най-сетне премина, сякаш за да се отбележи тържествено случаят. Всъщност просто бяха минали откъм подветрената страна на острова. Насочиха се на юг, към пристана на Чир, плътно заобиколени от останалите кораби от флотата. Над брега се издигаха бели скалисти урви и покрити със зеленина склонове, осеяни със сивите точки на знаменитите лагоски кози с дълга козина.
Сякаш всичките хиляда души на борда на флагманския кораб се бяха струпали край перилата. Че наблюдаваше матриарха, която стоеше на фордека заедно с двамата си генерали и хората им.
Той внимателно изучаваше тримата, любопитен как ли се чувстват, докато гледат зеления Лагос — бунтовния остров, известен с факта, че цялото му население беше изгорено на клади. Шеста армия, която все още беше разположена там, сега трябваше да се присъедини към експедиционните сили. Когато най-сетне бяха успели да потушат бунта, начело на нея беше архгенерал Спарус. И самата Сашийн издаде заповед по-голямата част от гражданите да бъдат избити за отмъщение, задето са оказвали подкрепа на бунтовниците, въпреки че много от хората в ордена бяха възразили срещу това, ужасени от загубата на толкова много приходи от потенциални роби.
С тази си постъпка матриархът си беше осигурила място на страниците на историята. Никога нямаше да я забравят след подобен геноцид.
Въпреки това сега, когато стоеше пред Лагос, Сашийн не реагира по никакъв начин — излъчваше само високомерна официалност, докато стоеше до перилата, а около нея насъбралите се жреци изглеждаха най-вече горди, че са си възвърнали това най-ценно владение.
В Ку’ос вестниците бяха пълни с истории за умиротворяването на острова и оповестяваха, че сега земите му са открити за заселване от имигранти от цялата империя. Те омаловажаваха истинските мащаби на насилието, упражнено върху лагосците, и когато изобщо споменаваха за кладите и чистките, обвиняваха за тях местни жители. Изтъкваха как е започнал бунтът — като протест на оцелелите лагоски благородници, неможещи да приемат все по-големите загуби на земи, които преди са били тяхна собственост, а сега бяха притежание на новите маниански господари.
Само едно нещо издаваше вътрешното състояние на Сашийн. Беше сложила до себе си на парапета живата глава на Лушън — за пръв път беше решила да го покаже публично по този начин. Матриархът придържаше с ръка главата за скалпа, така че водачът на бунтовниците да гледа към опустошената си родина, потънал в непроницаемо мълчание.
От най-предните кораби зазвучаха рогове. Най-сетне приближаваха пристанището на Чир — едно от най-големите чудеса на познатия свят. Скоро след като заобиколиха скалист нос, Че зяпна с отворена уста легендарната Ореос, която се издигаше невъзможно високо пред него — колосалната арка, простираща се над входа на пристанището на Чир. Под нея се носеха облаци мъгла.
Пристанищният град Чир, който някога забогатял от търговията с вълна и осолено месо със Занзахар и бил седалището на лагоската цивилизация, беше разположен около скалистия залив, който образуваше най-голямото естествено пристанище в Мидерес. Управата на града беше построила Ореос над входа на пристанището като величествена демонстрация към целия свят. Отлята от желязо, тя приличаше на острие, извито така, че плоската страна да цепи вятъра на две, и блестеше със снежнобялата си боя под небето, което най-после се бе прояснило, за да разкрие слънцето.
Че никога преди не беше пътувал до Лагос или неговото пристанище Чир, макар да беше чел много за тях и за постиженията им в изкуството и инженерното дело, които сега виждаше с очите си. Мъглите се образуваха от морската вода, изпомпвана при разбиването на вълните в тялото на арката и след това изпускана през безбройните дюзи, разположени от долната й страна, за да правят съвсем фини пръски.
В някои дни сред мъглите на Ореос можеше да бъдат забелязани ленти с различни цветове. Нерядко се случваше човек да види четири, пет или дори шест дъги да се простират през пръските или да се отразяват от водата. Жителите на Лагос често с любов я наричаха „Капанът за дъги“ или поне го бяха правили, когато още живееха тук.
Че виждаше една в момента — дъга от ярки цветове, която наподобяваше втора арка, а отвъд нея, обагрен в оттенъците й, по бреговете на пристанището се ширеше градът, пред който вече бяха закотвени имперски кораби. Той заслони очи с ръка и ги присви към върха на Ореос. Там, горе, можеше да различи миниатюрни фигури — облечени в бели роби жреци, които се бяха събрали край парапета, за да се насладят отвисоко на гледките на пристанищния град.